Безброй роли – типажи, на които ставаме роби всеки ден. Крием се, бягаме и търсим всевъзможни начини да не се срещнем с реалността. Един вечен бал с маски, в който всеки иска да скрие лицето си! И непрестанно ровене. Непрестанно търсене. И жажда за одобрение.
Животът е изкривена картина на реалността, а искреността – рядко срещано и, следователно високо ценено качество. Лицемерието властва над всички. Сами чертаем правила за живеене, а после се оплакваме, че нямаме свобода да правим каквото пожелаем. Имаме я! Но сме толкова задълбочени в чуждото мнение, че сами се ограничаваме. Не ни ограничават другите, а страхът ни да не бъдем отхвърлени. Всеки гледа другия и съди. Обвинява. А сам не знае как да живее живота си.