DevilAgony
62 results
  1656 
  1505 
  1985 
  1870 
  993 
Вечер, когато всички заспят, моята усмивка не заспива. Будува ден и нощ, радваща се на звездите. Мислеща се тя самата за звезда, сякаш идваща от небето, някак си като че ли мъничко не-земна. Всеки търси усмивката една, само тя не търси никого. Стои си закачлива и игрива, никога неугасваща, като звез ...
  557 
  1715 
  1339 
  1193 
  1672 
Зад кулисите на мрачната постановка Смърт, се разиграваше трагедията на Живота, който беше откъснал първата круша от последното ябълково дърво.
Животът беше цъфнал и всеки искаше да обере плодовете от есенните му клони.
За това той ги вдигаше нависоко в небето, докато мрачният Клоун, негов приятел - ...
  634 
Толкова много исках да ти кажа...
Толкова много желаех аз да изям твоята плът и твоята душа...
Не като убиец, като спасител се чувствам точно в този миг от нощта.
Винаги запленен от тази твоя Луна.
За какво ти е тя сега?! ...
  623 
Ето, ето душата е гладна. Гладна за отминали чувства, умира от глад. Защо толкова време я държах да гладува горката. Обичах да я храня със болка и агония, но ги забравих тези двете, сами от себе си забравени.
И сега като ги открих, там криещи се в сърцето ми реших да дам на душата си да усети пак те ...
  541 
Знаеш ли, о, съдба, реших да пътувам, за да разбера накрая, че в собствения си дом съм по-голям самотник отколкото в чуждия. А ти после така ме изигра, че понякога се чудя защо те следвам? Толкова зла си към мене?! Но вярвам, че ще дойде ден, в който ти мене ще следваш, и тежко ти тогава. Ще ти пока ...
  556 
Малка капчица отражение, на спомена и болката, на едни изстрадали души; на едни повехнали цветя. Отмит спомен и дупчици минаващи през тебе, надникнеш ли, само клоуна ще ти се усмихне със сълзи на очи. А ти не плачеш, защото знаеш, че ако заплачеш, мъката ще си отиде така както ще си отидат и сълзите ...
  1602 
Утрото бавно прогони Луната и с носталгична усмивка огря Слънцето, което беше вече прекрачило зеления хоризонт. То се огледа и протегна лъчи да прегърне всичко живо и всичко живо прегърна Слънцето. Тихият ромолящ дъждец поспря смутено и погледна към небето. Реши, че вече достатъчно е дал и повече ня ...
  1063 
Лъч светлина огря ръцете му... Топлият дъх на Слънцето го обгърна... Очите му се затвориха, а чувствата се преплетоха, падайки в безкрайността на океани – сълзи на щастие. Мъката и агонията обърнаха гръб, опръскани от капчици кръв. Светът се разби като кристална чаша на многобройни мънички парченца, ...
  602 
… Дълги години душата странствала из горите на съзнанието, несвястно търсейки някакъв свещен бич, с който да осъди, да накаже първичните мисли, чувства и желания. Пътят й я отвел до една пропаст, в която бе паднала Звезда, все още не изгубила яркото си светило, но все пак умираща. Душата си направил ...
  667 
Когато по съзнанието ти плъзнат пламъци, изгарящи всичко в тебе, не ти даващи секунда покой, унищожаващи цялото ти същество. Тогава се отваря бездната в тебе, способна да погълне всичко и всекиго, енергии без господар и без собствен реален свят, но вместо да погълне и унищожи тези пламъци тя ги разп ...
  764 
Вратата на гробницата тихо изскърца и оттам се подадоха като малки червени пламъчета две очи. Фараонът се взря в тъмнината, после обърна глава и тъжният му поглед се съсредоточи в пясъка, останал от труповете на предишните му близки и подчинени. Тъмнината също се взря в него и сякаш му шепнеше и шеп ...
  757 
Вечер, когато бялата вещица заспи и черната заеме мястото и когато слънцето угасне заслепено от великолепното сияние и величие на луната, там, където се прекланят на тъмнината и почитат мрака и разрухата, там, където нереалното е самата реалност, а реалността е просто поредната илюзия, там, където ж ...
  618 
Червено Вино
Плюеш кръв... Червено вино за душата, висини и неравности, върхове и падения. И нямаш крака, а крилато сърце, придържащо тялото на повърхостта на вселенското.
Плюеш болка... Червено вино за разума, остатъчни тътени на гръмотевици, капчици кълчища във очите ти, мъгла в небитието и ти по ...
  784 
Random works
: ??:??