dezi_81
8 results
***
Вълните на необузданоТО
лодки-думички създават,
а вятърът на времето несъществуващо
докосва ги, за да отплават.
Извиват мостове невидими, ...
  489 
Като айсберг, неповярвал в зимата,
насред море, залутал се във думи крайни,
мълча, стаила своите страхове,
усмивки цветни и наивни детски тайни.
Студът ще дойде глух като спасение, ...
  476 
Отплава от нас, Капитане,
натам, накъдето всички ще идем.
Бяхме за маса много приятели.
Днес сме тук неколцина.
До тебе вървяхме и бяхме, ...
  502 
***
* * *
Ще дойда пак със скитащия влак
след толкова безпътни гари,
за да се спра, за да усетя пак
ръцете ти – треперещи и жадни. ...
  1043 
Прощална целувка ли беше това
или целувка на ново начало?
... Все едно е сега,
снегът си вали и всичко е бяло.
А времето сякаш бе спряло за нас - ...
  1266 
Да живеят отъпканите пътеки!
Да живеят теченията, по които се носим!
Защо да вървим срещу вятъра,
щом можем да вървим срещу себе си...
  1205 
Утре ще се чувствам пак дете –
искам с тебе да го споделя -
да съм пак момиче, ти – момче
и да се гоним боси във дъжда.
Утре за ден ще забравя ...
  1313 
Тъй жадна съм за твоите ръце...
Душата ми е като факел в мрака,
разбулван от немирни ветрове
и тишина, в която чакам... чакам...
Не ме пъди от себе си. Недей... ...
  1186 
Random works
: ??:??