Идеята за цветове ме омагьосва...
и всяка дума, жест, усещане... цветя, небеса,
има свой собствен цвят...
Щом нежността е светлосиня,
влюбването розовее, ...
Винаги, когато чуя песен стара -
аноним трепти и шава струна някаква заспала на Душата.
Какво говори тя - нашепва нещо мило, скъпо и обично, и незнайно...
Какво ли вплетено е в таз мелодия през вековете,
ту бистър извор, река пълноводна, ...
По пътя към Любовта
срещнах много затворени врати-сърца
и когато паднаха всички була,
от другата страна ме чакаше Тя -
нищо не изискваща и всичко опрощаваща...
