Dec 3, 2010, 6:37 PM

Цветове

  Poetry » Other
682 1 3

Идеята за цветове ме омагьосва...

и всяка дума, жест, усещане... цветя, небеса,

има свой собствен цвят...

Щом нежността е светлосиня,

влюбването розовее,

яростта е тъмночервена,

агресия, сила - светлочервена...

слънчевият диск оранжевее за промяна

и всичко в симфония от цветове се рее,

и този океан – калейдоскоп от цветове,

те прави слаб и много много възхитен

от всички тези чудеса земни и неземни,

и толкова си малък пред всичко това,

и можеш само да се радваш и се смееш

омиротворен – отново и отново,

и колкото и пъти да го видиш,

е познато, и пак съвсем съвсем ново и непознато...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есфир Асфар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...