feelings_hunter

7 results

Невидимите 🇧🇬

- Тъжен си - казва Лили и ме гледа любопитно с черните си очи. Погледът й е остър и приковаващ като шпага. - Защо си тъжен?
Винаги усеща безпогрешно. Не ми се играят игрички, отговарям истината.
- Защото скоро ще си тръгнеш.
Мълчи замислено. Примигва бързо няколко пъти.
- Защо мислиш така? - пита. ...
feelings_hunter (Анна)
feelings_hunter
Prose » Short stories
703 4

Неизбежно 🇧🇬

Случи се. Знаеше, че ще се случи, че е неизбежно, дори го описа няколко пъти в различни разкази. Сега се случи. В разказите не беше успяла да пресъздаде колко е болезнено.
Банката вече е празна и затворена. Останали са една закачалка и пластмасова чашка с няколко фаса. Никога повече няма да отвори в ...
feelings_hunter (Анна)
feelings_hunter
Prose » Short stories
668

Да се изгубиш на Луната 🇧🇬

- Извинете, мога ли да стигна от тук до хотел "Бяло злато шест" без да излизам?
- Не - отговори той и продължи да си върши работата.
Май всички лунни хора са грубияни. Надявах се, че някой от тунелите отсреща може да ме изведе при хотела, но резкият му и студен отговор изпари всякакви надежди.
- Не ...
feelings_hunter (Анна)
feelings_hunter
Prose » Short stories
1K 5

Пресечни точки 🇧🇬

- Здрасти.
Отначало тя не го чу. После го погледна намръщено докато го фокусира. След това се усмихна и леко се изпъна на пръсти, отговори "Здрасти" и отново си върна сериозното изражение. Всичко това докато се разминаваха забързано. И преди се беше случвало - успяваше да смени няколко различни физи ...
feelings_hunter (Анна)
feelings_hunter
Prose » Short stories
837

Чудовището вътре 🇧🇬

- Скучно ми е. Какво ще правим сега?
Космите на врата ми настръхнаха щом го чух. Знаех, че ще се обади. От известно време усещах как се разбужда и започва да нервничи.
- Нищо - отговорих и отпих от кафето.
- Как нищо!? Хайде да направим нещо!
Беше нетърпелива и като че ли леко обидена. ...
feelings_hunter (Анна)
feelings_hunter
Prose » Others
672

Пожелай ми лек ден 🇧🇬

След осем месеца Андрей започваше да се поуспокоява или по-точно да свиква със ситуацията. Виждаше, че колкото и да не му се иска, успява да се справя и сам. Пепи вече не питаше толкова често кога майка му ще се върне при тях. Майка му, Тони, го извеждаше почти всяка събота или неделя. Понякога го в ...
feelings_hunter (Анна)
feelings_hunter
Prose
1.8K

Зелените ябълки нямат никакво значение 🇧🇬

Беше мокър септември. Треперещ, но верен. Моята надежда остана сама на балкона да чака отчаяно мъгливия звук на твоите стъпки и придружаващата ги черна, топла, ясдосана сянка с аромат на парфюм. Аз продължих напред. Жадната ми за живот ръка завъртя часовниковата стрелка, която разплакано синеоко мом ...
feelings_hunter (Анна)
feelings_hunter
Prose
1.4K 3