Jul 30, 2014, 8:12 PM

Пожелай ми лек ден 

  Prose
1570 0 0
26 мин reading

След осем месеца Андрей започваше да се поуспокоява или по-точно да свиква със ситуацията. Виждаше, че колкото и да не му се иска, успява да се справя и сам. Пепи вече не питаше толкова често кога майка му ще се върне при тях. Майка му, Тони, го извеждаше почти всяка събота или неделя. Понякога го вземаше при себе си за целия уикенд. Не говореха за новия татко.


С течение на времето всичко започваше да се връща към нормалното, почти като по старому. Сутрин Андрей водеше Пепи на детска градина, следобед го посрещаше, пазаруваха и готвеше докато Пепи разказваше какво забавно се е случило в градината и с какво са се занимавали днес. После вечеряха пред телевизора. Пред детския канал. Филмчетата не бяха толкова смешни, както преди, когато бяха трима на масата. Вече нямаше кой да мие чиниите, за това Андрей купи миялна машина.


Все още имаше нощи, в които Андрей лежеше до късно в тъмното с отворени очи и разиграваше във въображението си различни сценарии в опит да намери някой, в който с Тони са все още заедно. Чудеше се какво е объркал, дали й беше обръщал достатъчно внимание, дали й е показвал достатъчно, че я обича, дали е бил достатъчно страстен или романтичен, дали не е трябвало да излизат и да ходят на почивки по-често, да й прави повече подаръци. Не разбираше какво е намерила в онзи неин шеф - Владо, заради който си тръгна.


***


Един следобед Тони го чакаше вкъщи след работа с две чанти пълни с дрехи. След като Андрей се прибра тя каза, че е намерила мъжа на живота си и отива да живее с него. Каза, че ще се върне след две седмици за да вземе и Пепи и отпътува с едно такси. Андрей не разбираше какво се случва. Изпрати Пепи при баба му за един месец, залъга го, че е време за ваканция. Взе си две седмици отпуск от работа. Тони не вдигаше телефона, не пишеше в скайп, не беше на работа, опита да говори с нейни колежки и приятелки, но те отговаряха, че нищо не знаят и бързаха да прекратят разговора. Пиеше много, не ядеше, не спеше, апартаментът стана мръсен и разхвърлян. След две седмици Тони се върна за още багаж, но остави Пепи. Каза "Докато се установим с Владо, защото в момента правим ремонт". След много молби Андрей получи някакво кратко и сухо обяснение докато тя си приготвяше багажа. Дошъл нов шеф, бил прекрасен, влюбили се, много се обичат и ще живеят заедно, няма за какво повече да се говори.


Отпуската свърши. Колегите му в банката отнякъде бяха разбрали какво се е случило. Андрей се опитваше да се държи нормално, но колегите му, особено Криси - касиерката, го гледаха загрижено, държаха се мило и се опитваха да поемат повечето клиенти. Това го изнервяше, защото когато беше без работа мислеше само за Тони и периодично, без да иска, се сопваше на разни клиентки, които неизвестно с какво, му няпомняха на нея.


След две седмици Пепи се върна при Андрей. Тогава стана още по-зле. Пепи постоянно питаше за майка си, Андрей го лъжеше, че е на почивка, но след по-малко от седмица Пепи разбра, че не е вярно и започна да плаче. Андрей заведе Пепи при Тони на работното й място. Скараха се, но тя взе Пепи при себе си за няколко дни. След това върна Пепи при Андрей и замина на екскурзия в чужбина с новия си приятел.


Пепи често плачеше, сърдеше се и обвиняваше Андрей, че "ти не си мама", или че "мама заради тебе не иска да се върне". Андрей се опитваше да бъде търпелив и да изглежда спокоен, но чувстваше болезнената липса и безнадеждната обреченост, че е загубил Тони завинаги. Мисълта за самотният, тъжен остатък от живота му, който се очертаваше го ужасяваше, но знаеше, че трябва да приеме, че повече няма да има жена, която да обича, за която да се грижи и която да се грижи за него, която да прегърне и да целуне. Знаеше, че повече няма да може да се довери на жена, защото няма да може да понесе още една раздяла.


***


Рано сутрин, след една от онези мъчителни нощи на спомени и размисли, едно младо момиче влезе в банката, за да си активира овърдрафт по сметката. Веднага след като приключи с предишния клиент, Андрей прие момичето. Казваше се Стела, държеше се резервирано, но и в същото време добронамерено. За разлика от повечето хора, които като са самотни или тъжни се затварят и държат студено с другите, Андрей в такива периоди ставаше още по-дружелюбен в опит за някаква близост с околните. Той забеляза, че момичето има рожден ден след два дни и прецени, че може би това е причината да иска да активира овърдрафт по сметката си. Вероятността да успее толкова бързо беше минимална, но той реши да даде най-доброто от себе си. Мислеше си "Нека поне тя изкара хубав рожден ден". Трябваше да преснима трудов договор и договор за лизинг. Стела живееше наблизо и нямаше нищо против още сега да отиде до вкъщи и да ги донесе. Като се върна обърка къде да се подпише на един от договорите, смути се и се опита да каже нещо смешно. Андрей се опитваше да я предразположи, но тя ставаше по-плаха, за това просто избърза да приключат с документите като се разбраха тя да мине следващия ден за окончателно подписване на договорите. На тръгване Стела се усмихна, благодари му и пожела лек ден. За някои хора, когато са тъжни или самотни, една усмивка и пожелание за лек ден могат да значат много.


Следобед нямаше клиенти и Андрей имаше свободно време, което искаше да запълни с работа, за да избяга от мислите. Прегледа отново документите на Стела и се оказа, че му е нужен още един договор и разписка за заем. Обади й се по телефона. Този път нямаше следа от дистанцираност в гласа й. Тя не разбираше какво трябва да донесе и се държеше като със стар познат. Питаше "Онова нещо, което ми пратиха по мейла ли!? Ама то там нищо не пише, да не е другото, което виждам през интернет страницата". Успяха да се разберат бързо и без проблеми, въпреки честото използване на "онова нещо" и "другото нещо".


Вечерта Пепи беше леко кисел, защото едно от момчетата в градината донесло играчка робот, който бил много по-готин от неговите, но той не успял да се вреди да си поиграе с него. Андрей го увери, че през уикенда ще го заведе в магазина да си избере какъвто си иска робот. Вечеряха кюфтета с пържени картофи и салата от домати. След вечеря Андрей предложи на Пепи да редят пъзел или лего, но Пепи предпочиташе да гледа "Ю-Ги-О".


На сутринта Андрей подготвяше документите, които Стела трябваше да подпише и случайно се наведе през вратата да погледне дали не е дошла. Тя стоеше между другите клиенти и чакаше кротко. Повика я, тя се усмихна и влезе, здрависаха се. Тя седна срещу него и започна припряно да вади листи от чаннтата си и да обяснява кое какво е. Андрей забеляза, че цялата беше плувнала в пот, но не разбираше защо се е притеснила. Стела подписа всичко набързо, пожела му лек ден и си тръгна. Андрей подготви внимателно всички документи, опакова ги и ги сложи в купчината за предаване на инкасото, което очакваше по обед.


През деня нямаше много работа, а следобeд Пепи беше много развълнуван, защото си беше играл с готиния робот и освен това победил още няколко роботи и престъпници. Подскачаше ентусиазирано, издаваше звуци имитиращи летене, експлозии и изстрели, а Андрей се забавляваше на въображаемите му битки. Гледаха "Кунг Фу Панда" докато вечеряха пиле с ориз и салата от домати.


На другата сутрин му се обадиха от централния офис на банката във връзка с документите на Стела. ГПР-номера на една от бланките е стар и документа е невалиден, трябва да се подпише наново. Беше рожденият ден на Стела и Андрей съжаляваше, че поради неговата разсеяност тя няма да получи овърдрафт за рожденият си ден. Чудеше се дали това ще обърка плановете й, дали е смятала да събере и почерпи много приятели. Не изглеждаше като да е супер общителна и с много приятели, но много хора се държат сериозно и сухо, когато си имат работа с банкови служители. Разполагаше с копие от личната й карта, кредитно досие и всякакви извлечения по банковата й сметка, но това не му помагаше да разбере що за човек е тя. Сети се, че Стела живее наблизо, така че има вероятност хората в квартала да я познават. Можеше да попита жената, която всяка сутрин продава домашни млечни продукти пред витрината на банката още от преди той да започне работа в нея. Продавачката се казваше Катя, доста общителна, няколко пъти бяха завързвали хубава приказка, преди време често купуваше кашкавал от нея, защото Тони много го харесваше.


Нямаше клиенти и нямаше много работа, за това Андрей реши да опита, просто от любопитство. Отиде при Катя, започна разговор за времето, разпита дали върви работата, как е семейството, купи си кисело мляко, и след това небрежно я попита дали познава едно момиче на име Стела. Обясни къде живее, как изглежда - ниска, слаба, светла кожа, сини очи, дълга кестенява коса. Когато стигна до "бенка отляво на челото" Катя се сети, че става въпрос за една съученичка на дъщеря й от началното училище. Катя беше раздвоена, не беше сигурна дали е добро момиче или е от пропадналите. Беше достатъчно Андрей да зададе въпросът "защо" и Катя започна да разказва дълги истории.


Като малка Стела ходела с някакъв дебелак, местно момче, обаче два пъти по-голям от нея. Виждала я е да пуши трева в парка, да се напива. После пък почнала да седи всеки ден на пейката при един пияница, бивш наркоман, местно момче, и с другите стари пияници се познавала. Момчето починало и след това тя тръгнала с един наркоман, добро момче, местно, но тръгнало по лош път. Висяли по пейките вечер да се наливат с бири. Вече от години били заедно и момчето спряло да се друса, живеели си заедно под наем, обичали се, момичето ходело на работа, всяка сутрин минавало покрай Катя. Тя така и не успя да прецени дали момичето е добро или пропаднало.


Андрей няколко дни отлагаше срещата си със странната добра-пропаднала-клиентка-пияница, защото очакваше да е сърдита и недоволна. Често се случваше да се опитва да обяснява, че нещата не са толкова елементарни, на клиенти, ядосани, че услугата, която искат не може да се изпълни веднага. Очакваше инкасо по обяд, за това помоли Криси, касиерката, да се обади на Стела. Стела дойде след половин час, изглеждаше спокойна. Уверяваше Андрей, че няма проблеми, че овърдрафта се е забавил. Андрей събираше нервно всички документи на купчина. "Много листи", каза неочаквано Стела. "Нямаш си представа", отговори Андрей и в този момент усети нещо. Той прилагаше същия номер с клиентите за да ги предразположи - казваш нещо, свързано с човека отсреща, било то и безсмислено, но звучиш загрижен и съпричастен. Тя не беше учудена от броя листи, тя се опитваше да го успокои. Стана му мило, че използват собствените му тактики върху самия него. Ръкуваха се за довиждане на втория опит, защото при първия Стела бутна химикалката в ръката му, и си пожелаха лек ден.


***


През следващите две седмици не се случиха много неща. Пепи получи пластмасова сабя и робот, който кръсти Титан. Занесе го в градината, за да го покаже на другите, но се разсърди, защото децата му го взеха да си играят с него. През уикенда Тони заведе Пепи на два 3D филма. Пепи беше впечатлен и цял ден обясняваше на Андрей колко реално е изглеждало. Пералнята се повреди и върху спалнята се натрупа голяма купчина мръсни дрехи.


Клиентите в работата не бяха много, но за сметка на това имаше няколко доста агресивни. Андрей излезе на въздух пред банката след дълги опити спокойно да обясни на един от тях, че не отговаря на условията за получаване на кредит, които са ясно определени от банката, а не от Андрей, за това няма смисъл да го псува на майка, защото нищо не зависи от него. По някое време Стела мина забързана покрай Андрей без да го забележи. Андрей все пак реши да я поздрави. Тя като че ли не го чу, но след две крачки се обърна, веднага го позна, усмихна се широко и го поздрави. Гледаха се неловко няколко секунди, след това Стела ентусиазирано започна да обяснява, че овърдрафта й е активиран и много й харесва, че може да тегли пари от банкомат без да й взема такса. Андрей отговори, че се радва. Наистина се радваше, особено след последния клиент, който изреди цветисти пожелания към майка му. После Стела измрънка, че отива на работа, пожела лек ден и се забърза към спирката.


Дойде техник, който поправи пералнята. Тони отново замина на екскурзия с новият си приятел. Пепи беше кисел, а няколко дни по-късно се разболя от някакъв грип. Болеше го корема, повръщаше. Андрей си взе няколко дни отпуск. Лекарят предписа антибиотик, който трябваше да се пие на всеки четири часа. Андрей се притесняваше, не можеше да спи. За щастие след седмица Пепи беше като нов и пак тръгна на градина, а Андрей се върна на работа.


Беше недоспал и вероятно за това му падна кръвното, зави му се свят и реши да излезе пред банката. Точно тогава Стела мина покрай него. Този път тя го видя и се спря пред него.
- Здрасти - поздрави тя.
- Здрасти - отговори той.
- Как си - попита Стела загрижено.
- Добре. Ти?
- Изглеждаш изморен и пребледнял.
- Да, падна ми кръвното, сина ми беше болен и не съм се наспал.
- Искаш ли да ти взема нещо - с готовност попита тя, - за ниско кръвно са кафе или шоколад?
- Не, спокойно, вече ми минава.
- На мен като ми падне кръвното започвам да си мисля, че сънувам. Всичко ми е едно такова "уху" - тя размаха ръце около себе си в кръг, - все едно е нереално.
- Да, има нещо такова - съгласи се Андрей.
- На колко години е сина ти?
- Почти на шест.
- Охо, скоро ще става ученик - възкликна Стела. - Има ли хубави училища около вас?
- Има няколко, наскоро започнах да мисля за...
- А, рейса идва - прекъсна го Стела. - Хайде, аз ще тичам. Чао и лек ден!
Тя помаха за чао и се затича към спирката.


***


Една вечер, около месец по-късно, Тони се появи пред вратата на апартамента разстроена и с две чанти багаж. Помоли Андрей да излезе за да поговорят. Седнаха на една пейка пред блока. Тони се разплака, повтаряше, че е направила ужасна грешка, че го обича, че обича Пепи, че те са нейното семейство, молеше за втори шанс, обещаваше никога повече да не го напуска. Андрей мълчеше през цялото време и се стараеше да държи ръцете си неподвижно отпуснати върху краката си, за да не се забележи, че треперят. Не знаеше какво да каже, в главата му прехвърчаха прекалено много мисли, но трябваше да каже нещо. Накрая просто я прегърна и се качиха заедно в апартамента.


Пепи беше много щастлив, усмихваше се постоянно и ходеше по петите на майка си. Тони му угаждаше, беше мила с Андрей, няколко пъти правиха секс. Готвеше, чистеше, миеше чиниите на ръка, защото за нея миялната машина беше "грозен, непотребен уред". Понякога изпадаше в мълчаливо настроение, в което се затваряше в спалнята и бродираше с часове, но това се случваше рядко. Андрей я искаше, да, мечтаеше си, молеше се да се върне. Сега тя се върна, но нещо вече не беше същото. Андрей не беше същия. Беше неспокоен, постоянно през главата му минаваха съмнения - дали Тони си мисли за Владо, дали предпочита да е с Вадо, вместо с него, дали все още се виждат, въпреки че се премести в друг отдел, дали не си е намерила някой друг, в който да се влюби.


Такива въпроси си задаваше и една сутрин, когато нямаше клиенти. Беше запомнил по кое време Стела минава покрай банката и реши да я изчака отвън за да се поразсее. След пет минути тя мина, спря пред него и го поздрави усмихнато.
- Пак изглеждаш блед и недоспал - каза тя. - Как е сина ти?
- Добре е - усмихна се Андрей, - но пък сега майка му се върна.
- И това е лошо? - попита Стела. Андрей въздъхна.
- Появи й се нов шеф, тя се влюби в него, една година ходиха по екскурзии, но тя го хванала да й изневерява, той пък й посегнал и тя се върна.
- И ти си съгласен с това? - Стела повдигна вежда учудено.
- С кое?
- Че се е върнала.
- Не е толкова просто. Все пак е майка на сина ми.
- Не е и толкова сложно. Ти искаш ли да сте заедно?
- Исках - отговори Андрей тихо.
- Не, не - Стела се намръщи, - не попитах в минало време. Попитах сега дали искаш.
- Когато си родител не можеш да мислиш само за това, което ти искаш - възрази Андрей.
- Ммм, да - каза Стела бавно и се втренчи в логото на банката зад него. - Само да ти кажа, че когато аз бях на четири и живеех при баба ми и дядо ми, баба ми намери някакви стари любовни писма между дядо ми и някаква друга, и започнаха едни безкрайни скандали. Тогава аз страшно много исках да се разделят, само и само да престанат със скандалите.
Двамата замълчаха замислено за няколко секунди.
- Искаш ли да се видим след работа? - внезапно попита Андрей.
Стела го погледна учудено, след което се усмихна срамежливо.
- Много съжалявам, обаче имам приятел.
- Знам. Имах предвид наистина само да се видим.
Стела отново сбръчка вежди.
- Не, не би било... - започна тя, - би било не... не би... - тя запецна, намръщи се, въздъхна и започна отначало - Исках да кажа, че не би било правилно, или би било неправилно, едно от двете, няма значение, смисъла е същия. И ми идва рейса. Аз ще тичам. Успех със... любовните работи.
Тя помаха и се затича към спирката.


Целта на Андрей не беше да излезе с Стела. Не че не искаше, тя беше доста хубава, но и доста малка за него. Знаеше, че има приятел и искаше да провери дали и тя е като Тони. Дали и тя ще излезе с някой непознат, ще се влюби в него и ще зареже приятелят си. Радваше се, че Стела отказа поканата, но не знаеше дали е редно да продължат да общуват, след като я беше поканил на среща. Андрей реши, че каквото и да е имало между тях двамата, а най-вероятно не е имало нищо, то вече приключи.


***


Андрей беше в кабинета си и преглеждаше документите за преводите на заплатите от един корпоративен клиент, когато на вратата му се появи Стела. Усмихна се, поздрави го и нахълта без да изчака покана.
- Искам да си отворя спестовна сметка - каза тя, докато сядаше срещу него.
- Добре, няма проблеми - каза той. - Какъв вид?
- Какви видове има?
- Има обикновена, план "Сигурно бъдеще" и "Нови възможности".
- Обикновена.
- С превод на определена сума или над определен остатък?
Стела изглеждаше объркана.
- Определена сума - отговори тя.
- Каква да е минималната сума?
- Колко минимално може да е минималната сума?
Андрей се облегна на стола.
- Не си дошла за спестовна сметка - каза той.
- Защо пък да не съм? - попита учудено Стела.
- Нямаш никаква представа какво предлагаме. Като дойде за овърдрафт беше абсолютно наясно какво искаш.
- Може пък внезапно да ми е хрумнало, че искам спестовна сметка - отговори Стела и намръщено скръсти ръце.
Седяха мълчаливо няколко секунди. Първи проговори Андрей.
- Можеш да ми кажеш "казах ти, че не бива да се събирате".
- Мога ли?
- Да - въздъхна Андрей. - Настана пълна лудница. Бившият й любим започна да се появява периодично пиян пред апартамента, плаши сина ни, жената не можела просто да го изгони. Излизат, разправят се, после плаче, аз се изнервям, караме се, после Пепи плаче. Беше права.
- Да, аз ти казах - отговори кротко Стела.
- Вече не знам какво да направя - Андрей отпи от кафето на бюрото си.
- Ръцете ти треперят - отбеляза Стела.
- Знам. От около седмица.
- А какво можеш да направиш?
- Мога да се разведа с нея.
- Защо не го правиш?
Андрей отново въздъхна.
- Иска ми се да оправим нещата. Казах ти - майка е на сина ми, обичах я, а и не е виновна, че онзи навлек се появява.
- Можете ли да оправите нещата? - попита Стела.
- Не знам. Имам чувството, че на нея все още й се иска да е с Владо.
- Аха... - проточи бавно Стела. - Значи ти се чудиш дали да не се разведете, тя се чуди дали не иска да е с Владо, но и двамата не се разделяте заради синът ви, който страда, защото не можете да решите какво искате.
Андрей помисли няколко секунди.
- Така изглежда - каза той и отново замълчаха.
- Нямаш ли някоя поучителна история за случая? - попита той Стела.
Тя се загледа замислено в тавана, после през прозореца.
- Имам няколко - отговори тя, - за това как аз се научих, че ако скъсаш с някого, значи, че късаш с него и повече не можеш да искаш втори шанс, защото вече сте скъсали. Но много ще закъснея за работа. Ще ти ги разкажа утре ако се видим отвън.
- Добре, тичай за рейса - й каза Андрей.
Ръкуваха се, тя пожела лек ден и излезе.


На следващия ден Андрей изчака Стела пред банката. Тя мина по-рано от обикновено.
- Как си - попита Стела.
- Не знам - отговори той.
- Какво става - попита тя и се облегна на витрината на банката близо до него.
- Изпратих Пепи при баба му, за да не ни гледа разправиите.
- Това е добре.
- Опитах се да проведа сериозен разговор с жена ми, да разбера дали имаме шанс или да се разведем. Голяма грешка. Настана голяма драма, голям цирк. Нищо не стана ясно, нещата само се влошиха.
- Да, жените го правим този номер - каза замислено Стела. - Знаеш ли, едно време много обичах драмите. Не че сега не ги обичам, но тогава постоянно си търсех в каква драма да се вкарам и все не ми беше достатъчно. Имах един приятел, който ми каза, че света понякога е прекалено емоционален, толкова емоционален, че на моменти ти писва и ти се иска нещо просто, кратко и ясно. Стори ми се абсурдно, разбрах го чак като пораснах.
Двамата замълчаха.
- Какво да направя? - попита отчаяно Андрей след известно време.
- Не знам - отговори Стела. - Какво можеш да направиш?
- Не знам. Минава ти рейса.
- Ще хвана следващия.
Отново мълчание.
- Хайде де - заговори Андрей, - помисли малко по-усилено. Ти дойде точно, когато ми трябваше някой. Държа се странно, аз започнах да споделям с теб. Даде ми хубави съвети, заинтригува ме, разпитах за теб. Знаех, че имаш приятел, но въпреки това те поканих. Ти отказа. Реших, че повече няма да говоря с теб. Ти обаче пак дойде точно, когато ми трябва някой. Дай ми пак хубави съвети!
Стела го гледаше и се усмихваше.
- Аз пък - започна тя, - исках да си активирам овърдрафта. В един момент осъзнах, че си сложих гланц за устни преди да вляза в банката без да са ми напукани устните, че се държах по-неадекватно от обикновено, че се усмихвах прекалено много и че ти помня името, което явно означава, че съм се влюбила. След което главата ми гръмна и нямаше място за нищо друго в нея, за това реших да напиша разказ за теб, за да те извадя от главата си, което ми е хоби, за съжаление рядко го практикувам. Известно време се крих от приятеля си за да пиша тайно, докато ми светна, че нещо тука не е наред и му казах. Той ми се подиграва известно време. После ти започна да ме заговаряш и аз се паникьосах, че несъзнателно влияя на вселената. Да, това е.
- Как свършва разказа?
Стела го погледна учудено.
- Чакай малко, аз ти казах един куп неща, а ти ме питаш как свършва разказа?
- Че какво ми е на въпроса?
Стела се усмихна.
- Нищо - каза тя. - Още не е свършил.
- Гледай да му измислиш добър край!
- Какъв край искаш? Ако си представиш, че не можеш да променяш нещата, които вече са написани, а само тези, които ще бъдат написани.
- Не знам - Андрей се замисли. - Може би Пепи да бъде щастлив, а аз да имам жена, която ме обича истински.
- Знаеш ли... - Стела се почеса продължително по носа. - Това второто може и да не ти е толкова трудно.
- За жената? - попита Андрей.
- Да. Знам, че не е моя работа, обаче ти защо си мислиш, че аз вчера дойдох да искам спестовна сметка?
- Нямам никаква представа.
- Ами защото колежката ти... тази... жената от банката...
- Криси - подсказа Андрей.
- Добре, Криси, ме пресрещна пред магазина, беше много загрижена и искаше да поговоря с теб. Каза, че съседката ви й била приятелка, знаела какво се случва у вас. Каза нещо от сорта, че знаела, че ти се опитваш да прикриваш всичко, но тя ти познавала всяко настроение, всеки поглед, и други такива неща, които казват само влюбените жени.
- Тя е много срамежлива. Сигурна ли си че е влюбена?
- Почти напълно. Вие мъжете винаги пропускате такива неща. Защо не излезете?
Криси беше от онези жени, които са добри и стеснителни и след време просто свикваш с присъствието им и започваш да не ги забелязваш. Беше хубава, но Андрей не я познаваше като човек, а и не искаше отново да се занимава с връзки, особено при положение, че още не беше приключил с жена си.
- Не - отговори той. - Не мога пак да се доверя на жена.
- Ти се довери се на мен, аз съм жена - подчерта Стела. - Каква е разликата? Никой не е гарантирал за нищо в живота, че ще е лесно. Поне опитай.
- Минава ти рейса.
- Да остана ли още?
- Не, тичай.
- Успех!


Вечерта Андрей беше премислил всичко и беше решен да постави въпроса пред Тони открито. Така, както трябва да се отнасят хората един с друг. Просто, кратко и ясно. Без излишни драми и емоции. Трябва да се разделим. Най-добре е за всички. Не беше лесно. Всъщност беше ужасно трудно и мъчително, но нали никой не е гарантирал за нищо в живота, че ще е лесно.


***


Беше минал повече от месец, когато отново се засече със Стела. Изчака я нарочно, имаше да й разказва много неща. Тя се зарадва, че го вижда, облегна се до него и го попита какво става.
- Всичко се нарежда - отговори той с усмивка. - С Тони се развеждаме по взаимно съгласие, върна се при Владо. Ще остави Пепи при мен, ще се виждат често.
- Това е добре.
- Излязох с Криси, - продължи Андрей, - оказа се права, наистина е била влюбена в мен, но не е знаела как да го покаже.
- Аз нали ти казах - иззлорадства Стела.
- Разбираме се много добре, с нея ми е много спокойно. Учудващо е, че дори Пепи я приема добре.
- Супер! - възкликна Стела.
- Може би дори се влюбвам с нея.
- Браво, така трябва!
- Закриват клона на банката.
- Каквооо!? - Стела подскочи. - Как така закриват банката!?
- Няма достатъчно клиенти в кварталът ви - обясни спокойно Андрей. - Закриват тази банка и отварят клон в друг квартал. Уредих да се преместим заедно с Криси в новия клон.
- А, това е хубаво, не е толкова лошо. Къде е новия клон?
- Симеоново.
- Не, това не ми е по път. Всъщност ми е доста далече.
- Исках да ти благодаря - каза Андрей и се усмихна.
- Какво!? Защо? - Стела се смути. - Не, нищо не съм направила. Всичко сам си го направи.
- Идва ти рейса, тичай!
Стела щеше да възрази, но Андрей отново й повтори да тича и тя се съгласи. Прегърна го набързо, помаха за чао, пожела му лек ден и се затича към спирката.


Около Коледа Стела получи плик с поздравителна картичка от банката. Освен обичайните коледни поздравления към лоялните клиенти, на нейната картичка имаше и ръчно изписано послание - "Благодаря за щастливия край на разказа. Пожелавам един такъв и на теб!".

© Анна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??