ГеоргиСтойков (Георги Стойков)

Понякога и копривата върши чудеса 🇧🇬

Понякога и копривата върши чудеса.
Зелената поляна примами момчето. Откопча кучето от повода и извика:
– Хайде, Бруно, тичай!
Немската овчарка се втурна през поляната, цялата лилава от диви орхидеи. Между нея тук там се жълтееше лютичето, а кукувичето грозде с натрупаните си едно върху друго сини то ...

ГеоргиСтойков

Prose » Short stories

2018-01-20T20:28:42+02:00 1.8K 2 5

Другата свобода 🇧🇬

Другата свобода ( За конкурса)
Мира подпряла с ръка брадичката си, замечтано гледаше през прозореца палмите в парка. Майки седяха на пейката под тях, пушеха цигари и разговаряха по между си. От време на време повдигаха глави към малчуганите, които си играеха в пясъчника, а врявата им не спираше. Тя ...

ГеоргиСтойков

Prose » Short stories

2017-02-19T22:15:12+02:00 2.5K 2 6

Върви, народе възродени 🇧🇬

Върви народе възродени
– Мъжо, виж! – жена ми държеше една малка снимка от младите ми години. Показа ми я, усмихна се някак си загадъчно и отново се вторачи в нея. Очите й блестяха странно, а аз усетих, че ме облива топла вълна както едно време. – Колко си бил хубав! – някак си чистосърдечно като на ...

ГеоргиСтойков

Prose » Short stories

2017-02-05T18:58:41+02:00 1.2K 1 4

Сержантските пагони 🇧🇬

СЕРЖАНТСКИТЕ ПАГОНИ
С чисто нов шинел съм, закопчан до врата ми, с лъскави жълти копчета и изобразен разярен лъв на тях, също като моята младост, която иска да прегази всякакви трудности и пред нищо не се спира. Кой може да се мери с мен, младия левент, сложил маршалския жезъл в раницата си. Под пеш ...

ГеоргиСтойков

Prose » Short stories

2017-01-13T13:14:30+02:00 1.3K 2

Биляници (За конкурса) 🇧🇬

БИЛЯНИЦИ
Ако някога Бог е създавал райски кътчета по земята, със сигурност е взел за модел точно този – на село Голешево. Скътано в диплите на Славянка планина под връх Али ботуш и подпряно от гордия Пирин. Красотата му не само се вижда, а се усеща със сърцето, като нежен полъх минава през душата, п ...

ГеоргиСтойков

Prose » Short stories

2017-01-08T22:33:49+02:00 2.2K 2 15

Докторът на обувките 🇧🇬

Докторът на обувките
Аз не съм обущар, аз съм доктор на обувките. Те не са просто парче кожа и гьон, сложени на калъпа, придобили форма, обувай и носѝ. Цяла философия е обувката. Не само предпазва краката, но подчертават и характера на човек. Какво е обувка без характер? Също като човек без душа. Ра ...

ГеоргиСтойков

Prose » Short stories

2016-12-16T19:25:59+02:00 1.2K 10

Надеждата 🇧🇬

НАДЕЖДАТА
– Ей, да Ви кажа! Днес ми се обърна душата наопаки, ама като Ви казвам наопаки, значи, наистина наопаки. Седим си в кафенето на центъра, радваме се на корема на Иван Шкембелията и на стърчащата коса на Щръкльо. Сръбваме ароматното кафе и бистрим политиката. Навън студеният вятър бръсне до ...

ГеоргиСтойков

Prose » Short stories

2016-12-15T12:25:36+02:00 1.2K 9

Баба Кера и Жана 🇧🇬

Баба Кера и Жана
Изпълни се домът на баба Кера. Гости от Франция им дойдоха. Внукът с жена си – французойка, и правнучката Жана. Прегърна бабата внука. Мил ѝ беше, носеше името на дядо си Борис. Притисна го до себе си, помилва го, целуна го и чувстваше, че нейният Борис на младини държи в ръцете си. ...

ГеоргиСтойков

Prose » Short stories

2016-11-24T15:46:40+02:00 2.7K 2 7

Роден Край 🇧🇬

РОДЕН КРАЙ
Ден не минава без да мисля за теб, мой роден край, а мислите ми писукат като сокол пиле. Знаеш ли как писука сокол пиле? Такова едно жално, жално, ама понякога и страшно, целия да настръхнеш. Мисля си за родния край, ама не виждам нищо. Друго е да видя с очите си това, що сърцето ми иска. ...

ГеоргиСтойков

Essays » Others

2016-11-22T14:14:45+02:00 3.8K 1 5

Белият яшмак 🇧🇬

Белият яшмак
Дядо Вели бършеше с бяла ленена кърпа, извезана по краищата с червен конец, потното си лице и врат. Бърше и му се струва, че меките топли ръце на неговата Гюлфие го галят. Споменът го люшна…
Стои на пътната врата, а насреща му върви Гюля, неговата Гюля. Като затропала с ония мънистени ч ...

ГеоргиСтойков

Prose » Short stories

2016-11-19T16:34:13+02:00 2.2K 4 12