InfinityWolf (Георги Стайков)

Беззаглавно. 🇧🇬

Безнадеждност, безнадеждност цари. Една такава никаква, трипосреднощна. Тиха, нощна, незадушаваща, безгранична липса на надежда. Безкопнежност. Вкус на тъга и на мечти. Всичко е без. Безконечна безветреност. Безвъздушно ми е. Безчувствено. Безвъзвратно изгубено усещане за нещо, сега биващо просто ни ...

InfinityWolf

Prose » Others

2017-02-19T11:36:17+02:00 915

1481 🇧🇬

- Е, предполагам поздравленията са наред?
- Благодаря...
- Какъв е? Той. Какъв е?
- Не разбирам...
- Как те гледа? Сутрин, когато се буди до теб. Вечер, преди да заспите. Придърпва ли те към себе си, за да заспиш по-лесно? Поглежда ли те в очите, чудейки се дали цветът им наподобява повече див кесте ...

InfinityWolf

Prose » Short stories

2017-02-18T13:02:41+02:00 659

Червената пелерина 🇧🇬

Болят ме костите. Кожата ми изгаря. Сякаш някой троши всяка една костица в мен, след това пробива мускулите и кожата ми със счупените частици, докато не излязат извън тялото ми. Едва стоя на краката си. Нямам усещане за време и място. Будя се и навън е тъмно. Заспивам. Отварям очи и навън отново е т ...

InfinityWolf

Prose » Short stories

2015-05-03T15:54:55+03:00 991 1

Какво се случи със света ни? 🇧🇬

Какво се случи със света ни? Ние самите ли избрахме пътя, който ни доведе до тук, или той избра нас? Какво се случи с нас? Какво сполетя безгрижните, засмени детски души, които грабеха с пълни шепи от щастието на живота? Ние ли предизвикахме събитията или те нас? Странно е, как не позволяваме на тез ...

InfinityWolf

Essays » Personal

2015-05-01T09:09:40+03:00 1.6K

Кутийка 🇧🇬

- Не схващам.
- Какво не схващаш?
- Нищо. Не схващам нищо. Не разбирам. - бръкна в джоба си и изсипа шепа монети на масата - Имам точно четири лева и седемнайсет стотинки.
- Това какво общо има ?!
- Всичко. Коя дата сме днес? 25-ти. Чудесно. Има още 6 дни от месеца, от които 4-5 ще работя. Вероятно ...

InfinityWolf

Essays » Philosophical

2015-04-15T01:15:49+03:00 1.3K

Лунен вик 🇧🇬

- Счупен си! Нямаш нищо! Сам си! Огледай се наоколо... няма никого! Онова чувство, в задната част на гръдния ти кош, онова чувство, което потискаш. Задушаваш, игнорираш, преструваш се, че не съществува. Разяжда сърцето ти. Не ти дава да си щастлив. Болката е толкова силна и постоянна, че си забравил ...

InfinityWolf

Prose » Short stories

2014-02-01T22:29:42+02:00 1.2K