Започвам от тезата, нямам сили за увод,
уводът го няма, тръгна си.
Уводът намери своя теза,
и започна да я доказва.
Сега аз съм антитезата, но спокойно ...
Виж онези пияни старици,
носят спомени, крехки мечти.
Греят в очите мъждящи изкрици,
без да показват, че сърцето гори.
Виж ги хубаво, без да милееш, ...
Ударите са жестоки, бият
колко кратък само е животът ни,
една любов, едно болезнено сбогуване,
едно прекъснато приятелство.
Ударите са цинични, смеят се, ...
Нека звездите да угаснат,
нека розите да прецъфтят!
Няма да ме гледаш повече прехласнат,
но знай, че моите очи веднага ще умрат.
Нека моретата бушуват, ...
Обичах те по телефона вечер,
а мислих си за тебе през деня.
Макар да беше толкова далечен,
ти караше ме тихо да заспя.
Ти правеше ме толкова спокойна ...
Бях тъжна и не живеех,
дори вятъра прдизвикваше мойте сълзи,
да се предпазвам аз не умеех
и усешах, че след всеки удар страшно боли.
Боли, когато видиш влюбени, ...
Ти си тръгваш, прогонен от вятъра,
моят поглед те преследва, боли.
Всичко свърши, край на театъра,
но от мен не очаквай сълзи.
Хайде тръгвай, не стой като статуя, ...
