May 4, 2004, 11:47 AM

житейските уроци

  Poetry
1.5K 0 0

Нашепва вятърът житейските уроци,

научени от старата гора.

Не става дума тук за никакви пороци,

а за вярата в доброто и за любовта.

 

Някой бе написал приказката за един разбойник

и за неговата кървава кама

но зад поуката на тоз покойник се крие приказка за любовта.

 

Няма нищо вечно на света,

освен любовта и добротата

всичко друго ,ей така,

изчезва плахо в тишината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жени Данева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...