Dec 4, 2007, 10:38 PM

Приказка за увода и тезата

1.3K 0 2
Започвам от тезата, нямам сили за увод,
уводът го няма, тръгна си.
Уводът намери своя теза,
и започна да я доказва.
Сега аз съм антитезата, но спокойно
и тя ще стане, и ще дойде след мене
другата да доказва.
А дали ще има още антитези?
Това само времето ще покаже,
стига да не се съберем антитезите
и да го превърнем в заключение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жени Данева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Миличка, идейката много ми допадна...
    Поздрав за интересния стих!
  • поздрав!- замисли ме

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...