nidqlku
17 results
Малко време остана,
И хладно времето беше,
Халето е празно почти,
А дали самолета ще излети,
Едва ли ще чакаме дълго, ...
  581 
Без нужда да изпитвам
Огромен дъжд изливам
Гори от страх сърцето
Опитомено младо
Миналото е история ...
  739 
От своите грехове по стръмната пътека,
да следвам твоите стъпки аз не смогвам.
Ще сготвя бързо по готовата рецепта,
с къдрици вкусни пролетна наслада.
Измъчен поглед в белите скали оглежда, ...
  616 
Ръката ù отпусната свободно,
държейки цигарата в ръка
и падат капки монотонно,
дъждът се стича
сякаш е река. ...
  736 
Във водовъртежа на твоите движения
изпъква страст от въжделения
и множество творения,
забравени във своят ход,
дочакаха за нов живот. ...
  811 
Този път мечтата ù се сбъдна
така както видях я ден преди това
и повече получих даже
отколкото други пъти отредила бе съдбата
но несериозна беше моята любов ...
  1093 
Отдавна аз мечтая
за нова среща с теб,
да чуя пак гласа ти
и няколко слова,
който да накарат ...
  747 
Ще пиша името ти във снега с премръзналите си ръце,
ще търся утеха за болката в моето сърце,
разхождам се и пада сянка тъжна,
отворя ли очи - сънят, в който си, свършва.
  1207 
Перфектният начин за теб
е изпълнен от своята милост,
безследно изчезнал,
изпълнен със страх,
жив се роди, за да умреш в светлина.
  728 
Заблуждаваш се с твоята сянка,
е, имаш да вършиш много неща,
изпъкваш с горещи надежди,
заливайки страстно греха.
  1094 
Удави се басейнът във свойте сълзи,
защото празен пак остана
и нямаше следи -
влизайки във него забравяш всичко ти,
прозират във небето изпарените мечти.
  1054 
В този неочакван момент се появи,
и сега не бива да се спи,
изпълнени са дните със готини мечти,
навсякъде е свежо и слънцето вали.
  816 
Вълшебница зла играе с моята съдба,
къде е избавлението за покварената ми душа,
пожар бушува, дали ще се спася,
всичко връща се без свойта красота,
дъжд изпива суша от пръстта, ...
  1030 
Избодени от скръб очи,
блуждаещ поглед в ярка светлина,
пристъпваш бавно в нощна светлина,
изгубени са нашите души,
докато смъртта към тях се приближи.
  815 
В твойта клетка искаш да ме вкараш,
да изсипеш твойте грехове над мен ,
вечно се усмихваш като страдаш,
но погледът ти е тъй студен.
Завличаш ме в дълбините на страха, ...
  813 
Над гробовете мойта сянка пак пълзи,
усмихвайки се на смъртта.
Изтръгвам всяка капка тишина -
няма начин да сгреша.
Искам да заспя... ...
  876 
В тишината на нощният вятър откривам,
че повече не мога да се спирам -
със твоето тяло в едно аз преливам.
Целуваш кръвта ми,
изцеждайки мойта душа, ...
  896 
Random works
: ??:??