pinkrose (Златина Петкова)

Жени 🇧🇬

Има жени, които изначално са създадени да бъдат такива. Не биха могли дори да поискат да са нещо друго. Можеш да им откраднеш всичките обувки на висок ток, гримовете барабар с най-ярко червеното от всичките им червила и дори претенциозната табакера, върху която винаги почукват цигарата, преди да я з ...

pinkrose

Essays » Personal

2016-03-30T18:54:54+03:00 1.3K 1 1

Боян 🇧🇬

Елица гълташе последните осем аналгина, мъчейки се да не повръща още. Беше рано, твърде рано. Седемдесет и осем. Осем опаковки, от които липсваха само две хапчета. Винаги бяха две. Традиция още от юношеството. Традиция, зародена в училищната тоалетна след онази двойка по химия. Традиция... Обичаше п ...

pinkrose

Prose » Short stories

2012-06-14T00:08:46+03:00 971

Да стигнем миналото 🇧🇬

За Варна сте нали? Е, имаме доста да пътуваме. Дано не ме сметнете за нахална, но виждам, че и Вие скучаете, затова ще Ви разкажа една история. Не е криминална, нито пък е новина, не претендирам да е интересна, но ми щеше да я споделя с някого, а от опит знам, че няма по-добър слушател от непознат в ...

pinkrose

Prose » Short stories

2012-03-22T13:00:40+02:00 1.2K 1

446 113 трупа = 3 пъти "ало" 🇧🇬

-Триста двадесет и пет, триста двадесет и шест, триста двадесет и... Къде е? Някой виждал ли е овцата? Ехо?! Изгубих една овца, помогнете...
-Четеристотин осемдесет и девет, четеристотин и деветдесет...
- Откъде се взе? Обърках сметките заради теб!
- Кой си ти?
- Не ти влиза в работата. Аз съм този, ...

pinkrose

Prose » Short stories

2012-03-20T10:10:49+02:00 1.1K 1

Моята телевизия 🇧🇬

"Остават секунди до прякото излъчване!" - изкрещява операторът. Това е първият репортаж на млада стажантка, изпратена е в малко планинско градче, за да отрази "най- пресните" eмоции на хора, загубили преди часове близките и домовете си в опустошителен порой.
Мрачно, кално и студено е, дъждът не спир ...

pinkrose

Essays » Personal

2011-12-10T10:49:23+02:00 1.8K 3

Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце. 🇧🇬

- Татко, моля те, чуй ме. Госпожата страшно много хареса моята картина и каза, че ще участва на изложбата за края на годината. Толкова съм щастлива, не можах да повярвам, че се случва! От всички девети класове само аз се класирах. Не се ли радваш ?
- Пак твоите глупости! Вместо да си учиш уроците, т ...

pinkrose

Prose » Short stories

2011-12-09T10:03:46+02:00 3.3K 9

За мама 🇧🇬

За мама
За мама
(27.08.1996г.)
Мамо, стават 40 дни, откакто те няма. Аз не вярвам, че си умряла. Татко и всички други грешат. Знам, че съвсем скоро ще си дойдеш. Забраних им да слагат некролог на вратата. Той е за мъртвите, а пък ти си жива, просто се бавиш. Ела си, ужасно много ми липсваш. Страх ме ...

pinkrose

Prose » Letters

2011-03-09T10:52:41+02:00 5.7K 3 1

Сватба 🇧🇬

Утре е сватбата на сестра ми. Денят, в който малката Вики ще каже своето голямо „да”. Толкова ми е противна цялата суматоха - роклята от френска дантела и сто пъти преправяния вариант на прическа. Тези дни вкъщи беше истински ад, но кулминацията предстои - баби, лели и стрини ще се надпреварват да д ...

pinkrose

Prose » Short stories

2011-02-13T20:58:21+02:00 1.3K 3

Никой мъдрец не си пожела младост 🇧🇬

- Дядо, защо си на терасата толкова рано? Студено е!
- Събуди ли се, Иринче? Ами, исках да видя изгрева и затова. Хайде да закусиш, баба ти е приготвила масата. Трябва да побързаш, защото ще закъснееш за училище.
- Няма, има още един час. Жалко, че се успах, щяхме да го гледаме заедно. Хубав ли беше ...

pinkrose

Prose » Short stories

2011-02-12T22:07:52+02:00 1.3K

Той ще дойде 🇧🇬

15,30 е и Вяра е напълно готова, за да тръгне към центъра. Поглежда се за последен път в голямото огледало в коридора. На лицето ù се появява суетна усмивчица. Видяното определено ù допада. Е, може би тази къдрица не е съвсем на място и е попрекалила с ружа. А да, забрави за гланца. Започва се истер ...

pinkrose

Prose » Short stories

2011-01-27T21:39:20+02:00 1.4K 3

Закъснение 🇧🇬

Да, Андрей отлично познаваше тази улица - с банката отсреща, вечно развалящия се светофар, будката за вестници и хранителния магазин, от който често си купуваше цигари. Намираше се на около десетина минути от работата му. Защо тогава пътят до тук му се стори толкова дълъг? Какво се беше случило с мя ...

pinkrose

Prose » Short stories

2011-01-25T11:05:22+02:00 1.1K 1

На ръба 🇧🇬

Стаята беше болезнено бяла, от онова бяло, което засилва усещането за празнота и те оголва, кара те да се чувстваш уязвим, отнема ти правото да се скриеш и сякаш те задължава да постъпваш винаги правилно. Цареше и особено спокойствие, във въздуха се носеше примирението на наскоро потушено въстание, ...

pinkrose

Prose » Short stories

2011-01-23T14:10:20+02:00 1.4K 1 6