vaca
9 results
Обръщам се назад към прашните улици,
цигулари свирят тъжната песен въпросително.
Дали пътя ще намеря потънал в прахта,
или да очертая посоката трябва аз сам?
Чувам аз стъпките тъжни как ходят след мен, ...
цигулари свирят тъжната песен въпросително.
Дали пътя ще намеря потънал в прахта,
или да очертая посоката трябва аз сам?
Чувам аз стъпките тъжни как ходят след мен, ...
460
3
Очите отворени обливат се със сълзи,
поглеждат към сърцето тъжно и питат се къде ли си сега.
Ръцете, свикнали да те прегръщат,
протягат се безсилно, но дали...
Устните, очакващи целувка страстна, ...
поглеждат към сърцето тъжно и питат се къде ли си сега.
Ръцете, свикнали да те прегръщат,
протягат се безсилно, но дали...
Устните, очакващи целувка страстна, ...
533
1
Това съм аз, това е, което съм,
давам ти сърцето си, завито в душата на моя сън.
Да докажа всичко време просто не откривам,
ти оставяш ме да тръгна без дори да знам къде отивам.
Не бягай от целувката единствена и вечна, ...
давам ти сърцето си, завито в душата на моя сън.
Да докажа всичко време просто не откривам,
ти оставяш ме да тръгна без дори да знам къде отивам.
Не бягай от целувката единствена и вечна, ...
514
1
Пътят свършва, поглеждаш през рамо,
гледаш в мъглата и виждаш силует.
Стъпки аз следвам след тебе безкрайни,
заличени от време, откраднато от теб.
Лицето на миналото те дърпа безгласно, ...
гледаш в мъглата и виждаш силует.
Стъпки аз следвам след тебе безкрайни,
заличени от време, откраднато от теб.
Лицето на миналото те дърпа безгласно, ...
560
1
Душата, прегърнала нощта,
пее своята приспивна песен.
Погледът, към миналото мрачен,
завива сърцето с мантията на отчаянието.
Тъмнината на празната стая обгръща нараненото съзнание, ...
пее своята приспивна песен.
Погледът, към миналото мрачен,
завива сърцето с мантията на отчаянието.
Тъмнината на празната стая обгръща нараненото съзнание, ...
466
1
Тъмната стая, моят живот,
сън ли е, или заспивам аз буден.
Тъмната стая, моята душа,
разкъсва се тя между пътеките в мен.
Тъмната стая, моето спасение, ...
сън ли е, или заспивам аз буден.
Тъмната стая, моята душа,
разкъсва се тя между пътеките в мен.
Тъмната стая, моето спасение, ...
427
1
Ходя сам по таз земя,
търся себе си сред много други,
виждам погледи безброй,
но душите вече са им чужди.
Лицето мое детството открива, ...
търся себе си сред много други,
виждам погледи безброй,
но душите вече са им чужди.
Лицето мое детството открива, ...
401
1
Прегърни сърцето ми,
сложи го в твоята душа,
обичай го като свое,
целуни устните ми, сякаш за първи път,
наслади се на целувката, като че ли трае цяла вечност, ...
сложи го в твоята душа,
обичай го като свое,
целуни устните ми, сякаш за първи път,
наслади се на целувката, като че ли трае цяла вечност, ...
548
3
Сълзата стича се бавно от очите ми,
плачейки, сърцето бие ритъма на несподелена любов,
вкаменена от болка, душата прошепва в мрака "обичам те",
казваш ми "сложно е", казваш ми "липсваш ми",
но това на мен не ми стига. ...
плачейки, сърцето бие ритъма на несподелена любов,
вкаменена от болка, душата прошепва в мрака "обичам те",
казваш ми "сложно е", казваш ми "липсваш ми",
но това на мен не ми стига. ...
516
4
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
