Dec 13, 2011, 9:02 PM

Скитник

Poetry » Other

515 0 1

Ходя сам по таз земя,
търся себе си сред много други,
виждам погледи безброй,
но душите вече са им чужди.
Лицето мое детството открива,
но усмивката отдавна съм погубил.
Разпознавам ли се сам в мистерията, наречена реалност,
отразява ли се още образът в огледалото.
Скитник ли съм, или пътя съм загубил,
заслужавам ли да бъда господар на собствения си живот...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Kalia1117 (Лили Вълчева)

"Лицето мое детството открива,
но усмивката отдавна съм погубил.
Разпознавам ли се сам в мистерията, наречена реалност,
отразява ли се още образът в огледалото.
Скитник ли съм, или пътя съм загубил,
заслужавам ли да бъда господ"
Все по силно със всеки ред!!!

2015-12-25T02:59:23+02:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0