В момента, в който ти пишеш това,
със сигурност ставам пак себе си.
Събличам праха и шума от околния
свят, забравям за всички професии.
Поглеждам с очите си - моите, ...
Измислям си спасителни условия,
захваната за тях да оцелея.
Едно одеяло - да се стопля аз през зимата.
Едно дете - да ме накара да живея.
Един съпруг, за да съм потребна, или пък той на мене. ...
Здравей, моя любов, пак ти пиша писмо.
Пак ранен гълъб съм в твойто гнездо.
Искам да плача за тебе, за мен,
пак се намери един Брут, да ни предаде.
Ах, ще се науча ли някога да бъда жена ...
Пак си казах, че няма да тичам,
като обич разпръсната по полски цветя.
А небето от смях се раздираше
и не вярваше, че ще спра този лов за сърца.
Искам да нямам копнеж за доверие, ...
Не искай, скитнико, от богаташа
да разбере какво е да си без подслон.
Не чакай от глупака разум.
А от разумния да пее под дъжда.
Но искай, скитнико, от ветровете ...
