При една мъглива сутрешна разходка в околността с кучето се натъкнах на този стар стол. Место, където не една сутрин се разхождаме, но не сме го "срещали". Нямам представа, кой го е занесъл и поставил. Нито с каква цел, но ми се прииска да снимам този ветеран, който сякаш беше там на пост и очакваше някой да се върне. И то не просто да го снимам, а да имам възможност да го снимам в различни сезони и часове. Понеже това няма как да се случи, си поиграх със снимката и някои фонове и обработки. :) Това е историята за създаването на този колаж.
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
ВалентинВасилев (Гедеон)
Винаги е хубаво, когато гледащият и четящият сподели нещо повече от "Харесва ми". Поне според мен. Да, и аз не винаги го правя. Понякога от липса на време, или защото пиша от тел, на което определено не съм фен. Или пък освен, че ми харесва в момента няма какво друго да кажа, но така или иначе, най-ценните коментари са тези, в които коментиращия е споделил лично впечатление за творбата, а защо не и за творбите на автора. Аз поне винаги съм благодарна за такива коментари и най-вече за времето и мисълта, която е отделена за това. Пък ето, вероятно коментарът е привлякъл и други гледащи.
Най-трудно е според мен да се определи някоя творба на автор, като най-добра. Не говоря за себе си... Просто се замислих. Имам любими, на любими автори, но степенуването винаги ми е било невъзможно на мен. Но пък приятно е, ако се забелязва развитие. Хубава събота на всички!
Да, столът разказва. На мен също ми хареса много. Има душа, има и история. Понякога нещо обикновено преобръща по необикновен начин представата ни за изкуство. Зависи от погледа на твореца - как ще го види и представи.
Ей така е започнал сюрреализмът. Тук не правя паралели с велики или поне известни творци, защото това е смешно в нашия сайт за любители, които просто се забавляват. Всеки път го казвам, макар и досадно, защото има хора, възприемащи буквално, викам им "буквалисти". А тук просто е показана проста, но мощна техника - изследване на един предмет в комбинация с реални обкръжаващи обстановки. Ами че той сюрреализмът започва точно така... Авторът на този колаж не открива нищо ново, но пък използва метода превъзходно. Според моите лаишки разбирания, това е най-добрият нейн колаж във философско измерение (не в техниката на колажа, която обаче не толкова важна, колкото посланията. Иначе в техниката на колажиране, този автор е много успешен). Този път не се обърнах лично, а го написах като малка рецензия. Няма причина за това. Просто тъй ми хрумна.
Един стол преживял кой знае какво, кой знае и какво още... Не умее да говори, само по белезите можем да гадаем. А ти, Ирен, си го увековечила, възвръщайки му смисъла и достолепието.
Чакането понякога си заслужава. Според мен те е дочакал. 🙂
Благодаря. Би могло да стане много хубава снимка, ако бях по-добър фотограф, но...
Здравей, 織工夢の (Акеми Йошида) Радвам се да те видя тук.
Съгласна съм, DPP (SMooth). Но някак си го представях, че постепенно там "остарява" В моето въображение.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.