Паул Клее - личен стил, съчетание от експресионизъм, кубизъм и сюрреализъм, теоретик на изкуството, теория за цветовете, свързани с нотите, преподава в академията „Баухаус“

Водеща фигура в модерното изкуство на 20 век.

Роден е 1879 в музикално семейство и получава блестящо музикално образование. На 7 учи цигулка, а на 11 вече е член на Бернската музикална асоциация и участва в концерти. Смята се, че ще стане музикална звезда - но избира друг жизнен път. Записва се в Академията за изящни изкуства в Мюнхен, където учи при Х. Книр и Ф. Щук.

„Изкуството не възпроизвежда видимото, а го твори“ – така започва „Творческото кредо“ на Паул Клее. От художниците често се очаква да са ексцентрични, не мъдри. Но Клее разсъждава преди, по време и след рисуване.

Казват, че за изкуството на 20 век текстовете му са като изследванията на Леонардо върху светлината за изкуството на Ренесанса. Всички школи на модерното изкуство смятат Клее за свой и взимат нещо от него – но и той взима по нещо от тях, за да изгради неповторимия си стил.

Родната му къща е пълна с негови творби. Четирима колекционери обаче я купуват заедно с всичко в нея и правят музей. Така творчеството на Клее остава достъпно, независимо от историческите събития.

Клее е блестящ художник, но никак го няма с цветовете, няма усет за нюансите и живописта не му се получава. „На третата година разбрах, че може би никога няма да се науча на живопис“ – спомня си той. Всичко това се променя през 1914 по време на пътуване в Тунис. Особената светлина там му дава друг поглед. „Цветът ме завладя, вече не трябва да го преследвам, знам, че ще ме държи завинаги. Цветът и аз сме едно. Аз съм художник!“, пише Клее.

Негово значимо откритието е, че цветните петна могат да се ползват като ноти. Клее гради хармонията на творбите си като музикална композиции. На тази база развива и естетическите си идеи, изложени в лекции, книги и статии.

През Първата световна война Клее е пратен да рисува камуфлажи по самолетите. След това архитектът Валтер Гропиус го кани в „Баухаус“, където художникът преживява добри години.

През 30-те е професор в художествената академия в Дюселдорф, но нацистите го тормозят. Първо жилището му е обискирано от войник без основателна причина. След това нацистката преса описва Клее като „културен болшевик“ и „галицийски евреин“, а накрая е уволнен от академията. Тогава е принуден да се върне отново в родния Берн.

Но тогава е засегнат от склеродерма - автоимунна болест, която руши кожата, мускулите, кръвните клетки и вътрешните органи. В следващите 7 години художникът рисува малко или много, в зависимост от развитието на болестта, като абсолютният му рекорд е през 1939, когато създава над 1200 творби, или с други думи по три на ден.

Този порив на творческа енергия затихва, когато през 1940 Паул Клее умира. Една от последните му картини е експресионистичната „Смърт и огън“, в която очите, носа и ироничната усмивка на смъртта са изобразени чрез комбинация от три букви, Т, О, Д - немската дума за смърт.

Някои негови мисли:

„Линията е точка, отишла на разходка “

„Някои очи виждат, други чувстват“

– Паул Клее