Владимир Димитров – Майстора е едно от големите имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Майстора има принос и като военен художник - създава стотици скици на българските войски, предавайки емоциите в окопите и бита на войната. Той е и първият официален български военен кореспондент.

Роден през 1882 г. в село Фролош в семейството на баща бежанец от македонското влашко село Магарево и майка бежанка от македонското село Стар Истевник. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други). Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го наричат Майстора. През 1909 г. посещава биеналето във Венеция, пътува из Турция, Русия, Италия.

Участва като доброволец в Балканската война (1912 – 1913) – военен художник в целия поход на 13 рилски пехотен полк и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в Първата световна война (1915 – 1918) като художник на Рилската дивизия. През 1916 се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки. В редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта – „Ранени“, „По Беласица“, „Инвалиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и други.

Положителна оценка за новаторството му в областта на графиката дават Николай Райнов, Сирак Скитник, Гео Милев. Критиката поставя името му начело в борбата против академизма и консерватизма.

Между 1911 и 1918 г. с прекъсвания заради участието му във войните е учител по краснопис и гимнастика в Търговската гимназия в Свищов, а през 1919 г. стажува в Трета мъжка гимназия в София.

Повлиян силно от толстоизма – близък е с толстоистите Н. Венетов, Хр. Досев, Д. Кацаров, Б. Георгиев, Й. Гуглев. През 1922 г. излага картини от цикъла си „Жътва“.

 През 1924 г. се установява в кюстендилското село Шишковци по покана на Андон Виячев, където живее до 1951 г. Селяните го наричат „рисувача“, хазяинът му го сравнява с Иван Рилски, а децата го наричат „Дядо Коледа“. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилско.

През 1924 г. сключва договор с американския сенатор д-р Джон О. Крейн, който предварително откупува всичко, което художникът ще нарисува през следващите четири години.

От 1930 до 1951 г. работи като учител в кюстендилските села.

До 9 септември 1944 г. членува в дружество „Родно изкуство“ и в Дружеството на художниците в България, а след това – в Съюза на българските художници.

Творчеството му е признато от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Картини на Майстора се съхраняват в САЩ, Унгария, Италия, Германия, Чехия. Негови произведения притежават звезди от световна величина, държавни учреждения, посолства. Дори в Белия дом има две негови платна.

В колажа съм включила някои негови картини, както и паметника му пред Галерия "Владимир Димитров - Майстора" гр. Кюстендил.