Провокативна, необичайна, автентична, дори леко чудновата, бих нарекла новата ни тема, зададена от M1234567891 (Миночка Митева) и наистина протривам ръце в нетърпеливо очакване на творбите ви!
Стихотворение, с което времето се представя не като бездушна сила, а като същество със сърце - способно да усеща, да обича и да страда. В този свят времето не просто отнема и променя, а съпреживява човешките радости и болки. Ако времето имаше сърце, щеше да бъде по-милостиво - дали би върнало изгубени моменти, би съхранило любовта по-дълго или би дало втори шанс на пропуснатото. Темата поставя въпроса за цената на времето и човешкото желание да го направим по-човечно!
Ако времето имаше сърце,
щеше ли да спре, когато плача?
Или тихо, с нежните си ръце,
ще прегръща раните ми в здрача...
Ами, Успех от мен!
Общи условия за Конкурсите:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Конкурсът се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на конкурса. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в конкурса. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
Колко минути, изпълнени с плач,
често преглъща сърцето без думи?
Този деен, умислен и тих палач –
времето – къса минути, отнема секунди.
Как взема участие в човешките дни, ...
Времето диша в огнен балон,
душата му се крие във вълните
на пламъци, които бълва устата на грифон
и суха въздишка отронва от гърдите.
То стъпва тежко по клавишни стъпала, ...
В дланите събирам палави снежинки –
парят зачервената ми плът,
отпечатват формите си като снимки
и, стопявайки се, губят своя път.
Така се разтопиха моите надежди ...
Времето наше тихо изтича,
И често "съдба" се нарича,
Като пясък между пръстите се рони,
И никой изгубения миг не успя да догони.
За бъдеще бляскаво ние мечтаем, ...
Сърцето на времето тупка в секунди,
когато щастливи от радост летим,
когато в дъги изумрудено ярки
ръцете си влюбено с тебе държим.
Сърцето на времето тупка в минути, ...
Времето, то е относително понятие,
Но тече така бързо в твоето обятие,
В безгрижни разговори и мечти,
Често губейки се в твоите очи,
Любов такава всеки желае, ...
Всеки си има собствен часовник,
който тиктака като сърце, със стрелки -
две въртележки в лунапарк, събрани в очи на дете.
И - докато то обувките си събува, за да тича,
а с връзките си прави въже, едно паяче ...
Щом старост беловласа те налегне
и свършила е вече младостта,
ти си постигнал върхове, успехи,
докрай раздал си своята душа...
Приемай старостта като награда, ...
В градината на детството ми пак
деца играят, смеят се и тичат
и пак щастлив е старият ни праг,
цветя цъвтят и портите ни кичат.
Пак къщата блести от чистота ...
Ограниченото мислене спореше с Времето -
пресмятяше всяка секунда живот;
присмехулно-пресяващо натякваше бремето
на непоносимия човешки живот.
И фактите поднасяше ...
Векторът му губи свойта вярна посока,
щом се докосне до пулс, забавен от страх.
Времето не е константа – то е дълбока
мъглявина от мисли, превърнати в звезден прах.
Ако имаше център, ако имаше маса, ...
Като перла в мида се побирам,
истинска, бляскава, но плаха.
Като охлюв в обвивката си се барикадирам —
във всяка сянка дебне заплаха.
Бях в необятните морски дълбини, ...
Стъпките на времето са тихи.
И можеш да вървиш и ти по тях.
И няма да усетиш оня вихър,
във който има и сълзи, и смях.
На земята си застанал здраво. ...
Да можех в Ангел да се превърна.
Да можех да стигна до портите на Рая.
За да имам силата да те върна-
да не остане такъв края!
Как искам за миг поне да те върна. ...
Насън ли беше, или в ясен ден,
но времето пред мене се изправи:
"Не гледай укоризнено към мен.
Сърце аз имам. Вашите – корави,
едва туптят. Съдбите ви издяла, ...
Какво ли къта времето във пазвата?
Чуй – нещо май тиктака, може би сърце.
Сърце ли? Ха! Очите му са празни
и без да мига от живота ни краде.
Дочувам пулса му – препуска нервно, ...
Ако времето имаше сърце – туптящо, топло, истинско,
не щеше да ни бърза то с часовника си безжизнен.
Не щеше да отронва миг, без да погледне,
а всяка секунда с обич би прегърнало.
Ако времето имаше сърце – щеше да спира, ...