Толерантност
Автор: Николай Бенчев
Толерантността не може да дойде от само себе си, ако не я пожелаем. Тя има няколко лица и всичките са символ на добродетели, които са на изчезване. Когато сме толерантни помежду си, в този свят, не би трябвало да има различни, защото всички сме равни - без значение какви сме; каква религия изповядваме, дали сме бедни, или - богати.
"... и слънцето не свети ли на всички?"
За да паснеш на това общество, трябва да се съобразяваш с останалите. Само така можеш да бъдеш приет. Ако можем да проумеем, че да си различен е напълно естествено, може би, ще приемем другите такива, каквито са.
Толерантността не е просто начин на поведение, тя е отношение към самия теб, а вследствие - и към другите.
Доброто възпитание е предпоставка за наследена толерантност. Семейната среда е важна за детето, където то придобива навици и умения за уважение и приемане на другите, за зачитане на чуждото мнение.
Един ден, когато детето порасне, ще се научи да се съобразява с останалите, да изслушва, без да упреква, да помага на онзи, който е в нужда и беда, да приема хората такива, каквито са.
През по-голямата част от живота си тичаме след онези нетрайни неща като пари, предмети, власт... Защо ли? За да сме по-сигурни и по-спокойни. Обърнете внимание колко е глупаво да залагаме на неща, които са толкова краткотрайни.
Да вземем парите - те ще се изхарчат, колкото повече имаш, толкова повече се страхуваш да не ги изгубиш. Красотата - тя повяхва. Сексът - удоволствие за момента, предмети, къщи... Боже мой! Тичаме цял живот за неща, които са нищо в сравнение с една протегната и приета ръка. Ръка на приятел.
Днес твърде малко общуваме един с друг, станали сме нечовечни. Всеки смята себе си за "по" и "най" и докато съществуват подобни разлики помежду нас, никога няма да се научим да бъдем толерантни и добросърдечни.
Пътят към хората минава през самия теб. Не можеш да накараш някой да те приеме, преди да си приел себе си такъв, какъвто си. Не твоята националност те прави добър, или по-лош, а това, което носиш в душата си.
Светлата душа ражда светли мисли. Добрата душа провокира открехване на вратичка към сърцето. Приятелската усмивка поражда доверие.
Проявеното милосърдие и съпричастност дават увереност на човека, към когото е отправено.
Когато почувстваш силата на приятелското рамо, всяка несгода става лесно преодолима.
Какво значи да си толерантен? Просто да бъдеш истински, добър човек. Да обичаш и да уважаваш всички хора, защото всеки е уникален и неповторим. Когато сърцето не познава чувството "Омраза", а е изпълнено с любов към другите и света, в който живее, когато се радва и на успеха на приятел, и на малкия охлюв, когато плаче и се радва с другите - тогава той е истински щастлив!
Толерантността е неземната светлина в човешките отношения. Като прибавим и хората с добри сърца, се получава една наистина добра комбинация -
ХОРАТА НА БЪДЕЩЕТО!
© Николай Бенчев All rights reserved.