* * *

Essays

944 0 1

Ето пак дойде.

Есента е тук.

Толкова разноцветна
и така подтискаща.

Така самотна и студена.

Вървя по улиците и пак съм сама.

Вървя и виждам момиче и момче,

прегърнати и така влюбени.

Подминах и усетих

как студеният вятър мина през мен,

така безмилостен и жесток,

така, както животът мина през мен и си заминава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

аннавлад (Анна Дюлгерова)

Животът е пред теб, скъпа! Хареса ми!

2008-01-23T13:46:59+02:00

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Essays 3.2K 5.0

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Essays 2K 4.5

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Essays 2.3K 5.0

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Essays 1.1K 5.0

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Essays 2.1K 5.0

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Essays 2.3K 5.0