А накъде сега?

 Представи си, че живееш в света, в който искаш. Как би го описал? С кого ще го споделиш? Какъв би бил ти в този свят? А този свят реалност ли е? Всяка мечта може да бъде реалност, всеки мит крие истина в себе си. Но дали ще я откриеш, зависи само от теб и къде ще я търсиш. "Използвай главата си и следвай сърцето си!"
 Но човек се стреми да живее само в света на илюзиите... избягвайки реалния... игнорирайки го, сякаш той не съществува. А той е там, с нас. И представата, че живеем в него е само илюзия, от която трябва да се оттървем. Мечта, която трябва да гоним, а не да я пресъздаваме постоянно в ума си. Да правим това, което трябва, да вземаме това, което ни се предлага, да понасяме всичко с достойнство, да бъдем себе си е най-голямото предизвикателство, което може да ни се предложи. И истинският кошмар няма да е да страдаме, заради собствени грешки, а да търпим фалшиви обстоятелства, породени от някой, за който се представяме, а не сме. Но човек е толкова уплашен... толкова несигурен... толкова самотен... търсещ любов и подкрепа в хора, които едва ли могат да му я предложат... и пропускащ възможности да бъде по-добър като загърбва истинското приятелство.
 А накъде сега? Лутайки се из съзнанието си, мъчейки се да обясня неща, които едва ли биха ми потрябвали, стоя сама в препълнения свят, а хора минават покрай мен, врати се отварят и затварят, а несигурността остава. Едва ли ми трябва да знам... Но искам! А когато го получа, пак няма да е достатъчно... Защото винаги търсим това, което не ни трябва, искаме това, което нямаме и никога нищо не е достатъчно. А понякога имаме дори повече, отколкото някога би ни било нужно... И пак не го виждаме... Защото човекът е егоист и такъв ще си остане. Но и човекът е човек и точно това го оправдава за всичките глупости, които той прави.
 Ще живеем, ще опитваме, ще търсим, ще обичаме и мразим, ще постигаме и губим, ще се радваме и тъжим, ще имаме и няма да получим... И така, докато не умрем... Просто така е било, така е и така ще бъде винаги!