Цигарата  догаряше в тишината, пламъка рисуваше женски ръце, които галеха лицето ти. Димът превземаше мислите и желанията ти, мечтите и чувствата ти. Ти слагаше окови на всяка една от дланите прокраднали се до теб, поставяше катинар на сърцето си и бодлива верига в погледа си.

Господ те беше дарил с обичта на околните, но беше взел тази, която ти трябваше да дадеш, не ти беше дал дарбата да любиш, но даде възможността да се учиш на любов.

Сега смехът и сълзите ти рисуваха бодлива тел около теб и всяко едно желание за допир превръщаше плътта ти в лед. Имаше огромната сила да превръщаш любовта в сълзи. Не се страхуваше от болката, защото ти бе породен от нея.

И минаваха години, цигарите догаряха, много любовници преминаха през леглото и живота ти, но ти не се промени, не усети обичта, не усети любов...

Е, сега цигарата догаряше в мрак и дима рисуваше вериги от сълзи, защото ти не проумя колко сърца разби, колко обич получи, колко страст пропиля, не разбра, че разби и моето сърце.

Сега цигарата догаря, но този път с нея си отиде и ти...