Dec 20, 2011, 10:58 AM

А ти какво разбра? 

  Essays » Phylosophy
1490 0 1
1 min reading
Не всяка вечер има щастлива развръзка и не всеки ден има щастливо начало. Това не трябва да ни довежеда в никакъв случай до деня, в който си мислим, че всичко е объркано. Може и така да е, но си заслужава да поживеем още малко в сладка заблуда, че винаги може да се случи нещо неочаквано и толкова хубава, че да забравим всичките онези неща, които са ни натъжавали последно време. Доста вероятно е да не знаем как да го направим и за това всеки ден сме в търсенето на някой, който да ни покаже.
Най-добрата част от надеждата – самото време, в което тя ни крепи. Несравнимия блясък и усмивка, които знаем, че притежаваме. Един безкраен кръгозор, запълнен с неизчерпаеми, хубави идеи. А кога надеждата ще угасне, решаваме ние. Понякога решаваме това да е на минутата, друг път искаме да живеем с нея, възможно най-дълго.
Много хора се обединяват върху един идеал. Тъжното е, че не всички го разбират еднакво, което разединява идеала на точно толкова парченца, на колкото различни виждания има за него. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??