Ако...
Ако можех в едно изречение да изрека всичко онова, което чувствам към теб...
Ако можех с него да изрека всеки трепет и всеки стон, да опиша онези пеперуди, които пърхат всеки път, когато те погледна, да опиша как сълзите ми се стичат, когато не си до мен...
Ако можех да нарисувам всеки миг със теб, сега нямаше да съм така самотна и нямаше да ми е така мъчно, когато си далеч...
Ако някой, някога е обичал така силно, така болезнено, няма да ме попита никога КОЛКО, защото той знае силата, знае магията и не би намерил думи да опише любовта...
За нея не са нужни думи, стига ù поглед мил, за нея не са нужни обещания безброи, стига само целувката, която ще разсее съмнението ни...
Ако можеше сега да си до мен, би разбрал колко много значи утрешния ден, когато се будя до теб, щеше да разбереш как вечер уморени от деня заспиваме заедно с любовта...
Сега би ли описал чувството, което мен денонощно ме измъчва, намери ми нужните слова да ти отговоря на това - „Колко много те Обичам”...
© Жулиета Стоянова All rights reserved.
