"Ако имах вълшебна пръчица, щях…"
... да те накарам да се обрънеш към мен и да ме погледнеш. Да се взреш в големите ми, жадуващи за твоята любов очи, и да им откликнеш.
Щях да скъся голямото разстояние, което ме делеше от теб - 3 вечно дълги сантиметра до твоята прегръдка, светлинните години до твоето сърце.
Щях да променя цвета на очите ти, които ме гледаха, но не ме виждаха, не и по този начин...
Щях да заменя прекрасното ни приятелство само за една пламенна целувка, изпълнена с копнежа, таящ се в сърцето ми.
Щях да те направя невидим за всички останали, за да си останеш мой завинаги!
Щях да те обгърна горещо, както слънчевите лъчи обгръщат тялото ти на пясъка, силно, както любовта ми към теб обгръща сърцето ми, нежно, както вятърът целува разпилените ми коси.
Щях да те завладея, както морската буря владее малката рибарска лодка.
Щях да спра времето, за да може този миг да е вечен и никога да не свършва, за да мога да ти се наслаждавам цял живот!
Щях да те потопя в сладострастието на целувките ми и да те оставя да се удавиш в любовта ми!
Щях да те заслепя с усмивка, да те оставя без дъх, а после да се скрия в дълбокия ти поглед и да остана там завинаги.
Щях да ти подаря сърцето си и да се слея с теб.
И да, щях... но не беше нужно - ти ме погледна, целуна и вече нищо друго нямаше значение... Бях обичана... спасена!...
© Милена Василева All rights reserved.
