Ако твърде дълго гледаш в бездната, тя ще надникне в теб

    Дефинирайте „бездна”! Тъй като това понятие е абстракция, то не може да бъде материализирано, затова да му дадем описание с думи: Бездна или безкрайна тъмнина. Черно поле, в което не прониква светлина, не се и отразява.

    За някои това е нищото, за други е Адът, за трети - Чистилището,  а за останалите (включително и моята „разумна” натура) това е онази част от света, която човек търси, знаейки, че там живее неизвестното, отражението, пречупването и недосегаемото. Бездната е онази цел, до която една личност достига във всеки миг, когато търси нещо. Защото, който търси, намира. Или намират него. Да не забравяме обаче, че бездната е отражение - както на човешките страсти, копнежи, желания и търсения, така и огледало на страховете, злите намерения, задните мисли и най- ужасяващите кошмари. И прекаленото търсене в неизвестното в един момент би се обърнало срещу него. Ницше го е казал: „Ако твърде дълго гледаш в бездната, тя ще погледне в теб.”  По-късно Стивън Кинг слага тази мисъл в началото на поредица новели като мото, загатващо за подобната тематика. И то неслучайно.

    Ако си представим, че човекът е застанал в гаража си, надвесен над една дупка. Любопитен, той хвърля празна консерва - тя потъва в нищото, но не се чува звук от удар. Той хвърля камък - същото. Защо да не пъхне главата си, за да погледне вътре за достатъчно дълго време. И това е мигът, в който бездната се отваря и надниква вътре в личността. Това не е друг, не е животно нито ангел, който да протегне ръка да разрови вътре в нея и да изучи душата и същността ù. Това е нещо невидимо, което вижда всички чувства, мисли и действия, извършени някога. Невидимо, което има силата да съчетае всичко това, да извлече най- същественото и или да го обърне срещу теб, или да те завлече със себе си в дупката, или пък капакът просто да се затвори. Бездната надниква в теб като отражение на „любопитството ти”. И тогава личността се превръща в една отворена енциклопедия за „бездънната яма” .

    А защо не се троснеш и не кажеш: „Щом ти си черна и бездънна за мен, аз ще съм неизвестен за теб!" и просто не затвориш дупката в гаража? Или не можеш, защото тя няма да позволи, докато не изучи всичко. Бездната - това е Вселената. Дали познатата физическа Вселена или Вселената в главата ни, обаче? Дълбаенето ще покаже!