Алегория в ре минор

                Поезията ли? Тя е хоби, не е работа, която се извършва с пот на чело или

за която се заплаща. По-лесно е да целунеш Анджелина Джоли, да пренесеш тленните останки на несъществуващия си брат от Египет или да превърнеш Али Агджа в болногледачка. Защо с реклама на сапун не се заемеш? Хем не е трудно, хем ще ти носи доходи всяка седмица. Но да искаш да се заплаща това, което драскаш, макар и семеен, е смелост. И откъде-накъде - " В началото бе словото!". Кое начало, в началото на края или в края на началото? Хапливи кратки думи, хапливи дълги думи - нездравословно е, най-често си измиват ръцете след всяка среща с подобни твари. Като че ли в началото бе действието. Действието да натупат здравата такава личност и да избият нездравите мисли от главата ти. Макар че в ушите звучи "оная" музика от тропи и метафори, която изисква от теб да пишеш на белия лист... и пак да пишеш... А и царят наистина е гол. Или по-точно цар няма, останаха само царедворците. И понякога чуваш от тях като епитаф - "Зарежи всичко и си намери свястна р а б о т а!" Но в сивите дипли на деня ти уверено крачиш из познатите полета на твоите градини, скиташ като лисица на лов, тананикайки си музиката в ре минор.

Да, изкуство е операта! Не е като словото! Това успокоява и най-дивите съмнения.

Един Бах тежи повече от десет Балзаци... И ако 200 000 души останаха в Хирошима, то новата стихосбирка на еди-кой си бързо е изчерпана. Така че всичко пак върви. Всичко е наред. Наистина, ако земетресението в Хаити или облакът прах над Исландия накарат цигулките да занемеят, а роялът да се превърне в куп непотребна дървесина, то остава поетът. И един е достатъчен. Кой ще говори на глухите и вместо немите, кой...?