Разбитите мечти, разбитото сърце, изплакани очи, поглед, втренчен в тавана... Това бях АЗ! Исках да се отърва от живота, проклинах всеки ден с него, проклинах денят, в който се срещнахме, проклинах денят, в който той стана част от мен... Проклинах всичко... Молих се на Бога да умра... Бях едно момиче - загубено... И не се виждаше светлина за мен. В сърцето ми нямаше чувства, съществуваше една празнина. Една огромна празнина. Бях обзета от мисли... Питах се ''Защо на мен?''... Казвах си ''Той ми бе всичко, но избра нея...'' Бях се заблудила от една любов... Той беше с една година по-голям от мен, аз го харесвах... Отдавна! Изпитвах приятелство, но и непреодолима любов, чувството беше прекрасно! Аз бях сигурна, че той няма чувства към мен... Стараех се да му се харесам... Ние бяхме с различни стилове. Но заради него аз се промених. Промених стила си, само и само да му се харесам... В първите дни той оценяваше това, закачахме се, ходихме на кафе... Аз се обнадеждих, че за ''нас'' има бъде ...