без думи...
Нека разкажа тази история, преди да бъде напълно забравена...
... Кратко позвъняване... един засмян глас потъна в мрака. Една усмивка умря завинаги; едно сърце бе спряло да бие, друго беше разбито; една сълза замръзна, друга се изгуби някъде по пътя...; един спомен увяхна, друг изстина; един задавен стон, една въздишка... вечна тишинa...
Добре престорена тъга, съжаление от хора, които се нуждаят повече от него. Прибираш се след последното сбогуване и си спомняш последната ви среща. Там... на брега на морето. Без да се замисляш и вече си там. То е някак странно, черно и примамливо. Вика те в обятията си, които са някак студени, но сега, когато него вече го няма, на теб просто не ти пука. Из лабиринта на съзнанието мисълта ти продължава да се лута... Морето още те приканва, но вече по-настойчиво. Все по-ясно чуваш как те зове. В разпенените морски вълни виждаш Неговото отражение. Усмихва ти се и ти подмамена тръгваш към Него. А морето те приветства... протягаш ръце и сякаш ще хванеш Неговите. Но... Той се отдалечава, усещаш, че го губиш, затичваш се, но него вече го няма... Замисляш се и сякаш полудяваш. Разтъркваш очи и... пак го виждаш! Доближаваш се, той е там и те чака... Хващате се за ръце и той те повлича, все по-навътре и по-навътре, но ти дори и не забелязваш - погледа му ти е достатъчен, за да почувстваш, че не си сама. Вятърът те блъска в обятията му, но морето те иска в своите. Вълните се усилват, вече почти не докосваш земята, но той е там, пред теб, само крачка и отново си при него и...
На сутринта съобщиха за жена, удавила се в морето... Причина – неясна.
© Тедитууу All rights reserved.
