Още те чакам! Колкото и каквото да ми струва това. Знам, трудно е, но…..Съдбата това ми отреди. И днес да бъда облечен от мисли в минали спомени. Безмълвен, с натежени клепачи тихо и кротко да легна. Още една нощ завит с одеяло от неизживяни моменти.. И така сгушен, тъжно да заспя с притворени очи, очаквайки утрото. Онова, което отново ще ми припомни, че трябва, трябва още да чакам. Всички факти говорят, че моментът още не е настъпил. Онзи, в който желанието и мечтите да се случат точно в действителността.
Отново ми шепне Търпението :
- Почакай! Остана още много малко - каза ми то!
А аз му отвърнах:
- Ах, само колко исках! Колко исках, днес да не заспивам. Как няма да ми се наложи да обличам тези мисли и не бъда завит с това одеало. Исках тази вечер да остана с отворени очи и да дочакам, желания гостенин. Да зърна погледа му, да чуя гласа му. Желания гостенин, с мисълта, за който съм заспивал нощем и събуждал сутрин .Този, който тихо и кротко да влезне и да ме прегърне. Като свали мина ...