Можем ли да наречем безумие една война. Всъщност войната не е ли организирано и изчислено безумие? Нека погледнем фактите: през първата световна война или още наречена “Голямата война” са мобилизирани 73 514 млн. души, през 1914 участват 8 държави със 732 млн. души население, през 1918 - 33 държави с 1,5 млрд. души,жертви - 10 млн. убити и над 20 млн. ранени. Войната продължава 4 години 3 месеца и 15 дни.
Войната става факт след дългогодишни противоречия между германо-австрийската групировка и Антантата за сфери на влияние и световно господство. 28 юли 1914 - Австро-Унгария използва убийството на Франц Фердинанд в Сараево и под натиска на Германия обявява война на Сърбия.И така започва най-голямото безумие за века.
Какъв е смисълът от милионите жертви на полето,след като политиците без капка пролята своя кръв уреждат задкулисно нещата? Войната е бизнес. Помислете само, колко предприятия за метал обработка се отварят, колко печели държавата от новите територии, колко работна ръка се открива, колко много плячка се краде, колко дългове се забравят, колко страни се заробват. Но освен бизнес войната е и премерен риск. В гореспоменатата тройния съюз е бил сигурен, че има надмощие, но както винаги става, губи, и участващите на губещата стават от другата страна на линията.
Безумие е силата на една страна или на един съюз между страни, да се измерва в броя избитите невинни деца, жени, старци, а и на младите войници. Както е казал Кирил Философ пред папата във Ватикана: ”Не сме ли всички родени под слънцето, за да му се радваме?”. Защо два еднакви народа се избиват, без дори да знаят за какво става дума. До вчера са си говорили в кръчмата, а на сутринта изпълняват заповедта. Не е ли безумие да се промиват и фанатизират мозъците на деца на по 17-18-19 години, да ги пращат да умират за страната, разбирате ли?
И какъв е смисълът като, както вече казах, политиците всичко си уреждат?
А може би точно тук безумието и съзнанието се сливат. Как две страни биха разбрали коя е печелившата? Тази, която елиминира своя враг. Но независимо от изхода на битката, политиката обезсмисля загубата на човешкия живот. Войниците са просто пушечно месо. Представете си, че сте на полето, команда атака, втурвате се напред и не можете да се върнете, защото пред вас са враговете, а зад вас наказателният отряд, който е длъжен да ви убие ако се обърнете.
Има и друга страна на безумието: войната освен че е виновна за милиардите загинали, е виновна и за изгубени наследства. Съкровища, литература, храмове под земята, останки от минали ери и какво ли още не. А това, което не е унищожено, е откраднато и препродадено. Мародерстването е издигнато  в култ или може би това е единствената надежда на войника да се спаси след войната.
Всъщност не народа решава да поведе война. Не народът, а нечий болен мозък, който е насъскал народа, който е достатъчно хитър да достигне това, което иска, чрез народът.
Ето тук е безумието на войната. Заради нечии амбиции измират милиярди хора, невинни или виновни, врагове или наши, няма значение, измират хора. Просто това е похват използван от хората от самото им съществуване. Война винаги е имало, и винаги ще има, без значение дали е безумие или не.