Боли ме
Боли ме, когато го видя с нея. Боли ме, когато го видя как очите му блясват за нея. Боли ме от това, как той я защитава. Пронизва ме с огнен меч, когато я погледне с неговите големи, трескави очи. Не спира! Продължава да ме удря в сърцето. Не мога да издържам повече на болката. Идва ми да заплача със силен глас. Така е. Аз плача! Сърцето ми ридае. Чувствам се като прецъфтяла роза. Червена роза с опадали бодли. Какво е розата без бодли? Как се чувствам аз без неговото внимание? Искам само това - едно зрънце внимание. Боли ме, когато не ми каже една дума или не ме погледне. Много ли искам от него? Боли ме, дори когато тя му каже „здравей" или го гледа с усмивка, а той й отвърне с неговата неповторима огнено топлина. Няма какво да направя и да кажа от болка. Нима тя го обича повече от мен? Дали тя жадува повече от мен за неговата усмивка? Ако имам сили и смелост, може би ще му кажа всичко това, което изпитвам към него. Или само малко внимание да отдели и за мен. Да ме погледне в очите. Да усетя тази топлина, която виждам, когато си мисли за нея. Нямам думи, с които да опиша това, което изпитвам най-дълбоко в сърцето си. Страх ме е! Страх ме е да го попитам къде сгреших, че ме боли толкова много! Отвътре, в мен, дълбоко, се разбива метеор. Тази болка е ужасна. Мъча се да я притъпя. В сърцето си усещам огромен пожар. Не мога да го изгася. Той ще трае вечно. Ти го разпалваш, когато ме нараняваш. Той ще трае, докато не видя тази радостна светлина в очите му - огромни и кафяви, когато гледа нея. Боли ме всичко в мен. Всяка част от душата ми копнее за неговото внимание. Дали ще го имам? Поне една малка частица от отделеното внимание, което е посветил за нея. Само това чакам. Мен ще ме боли вечно, докато това не се случи. Докато не ме забележи. Докато аз стана за него ТЯ, така, както той за мене е ТОЙ.
© Мария Грънчарова All rights reserved.
