Бубулечке, цяла мечке, мен не ме е страх от теб! Манипулиран страх и финал

Манипулиран Страх. Ето че достигнахме до едно от крайните и опасни проявления на страха. Субектите, които въздействат на обективното тяло чрез продуциране на имагинерен социален страх обикновено целят да принудят членовете на субекта общество да предприемат крайни и в повечето случаи вредни, дори опасни действия, които да доведат до желани от субекта резултати. Крайната форма на Манипулирания страх ние наричаме Тероризъм, а субектите, които го продуцират – терористи.  Целите на Манипулирания страх се простират от най-безобиден маркетинг, през блокиране на свободната воля до подбуждане и предизвикване на социални вълнения, бунтове и дори революции. Въпреки, че някои форми на Манипулирания страх могат да бъдат оправдани от съвременните пазарни отношения, то повечето от тях трябва да бъдат разглеждани във сферата на престъпните деяния и обществото не трябва да проявява никаква търпимост към тях.

За съжаление трябва да отбележа, че съвременното общество все още не е достигнало до онова ниво, което би превъзмогнало появата, въздействието и резултатите от този вид страх. В много случай разни субекти свободно и безнаказано го използват във всякакъв вид отношения. Тук говорим както за отношенията в различни под групи на обществото – професионални, социални,  расови, полови, възрастови и други, така и за манипулиране на цели нации, държави и глобални организации. Мнозина биха посочили манипулирането чрез страх на не една нация, целящо да предприеме превантивни  военни действия към друга нация под предлога, че оная другата е опасна, че желае унищожението или най-малкото заробването ѝ. Тук основна роля играят фалшивите новини, които все по-често и по-лесно се налагат на лековерните членове на обществото. Погледнато от по-общ аспект негативното прерастване на отношенията от Манипулиран Страх, агресия, обратна агресия, ескалиращо противопоставяне, битка и война може да се посочи в много исторически случаи и това затвърждава неговата систематичност. За резултатите всеки може да се досети, а някой сред нас са им били и преки свидетели.

Страхът може да бъде разглеждан в много други аспекти, но това изисква едно по-обширно и задълбочено изследване. Справедливо е да се отбележи Страхът от непознатото, който може да се отнесе както в категорията Имагинерен, така и да бъде разгледан като Социален страх. Ако имах достатъчно време бих желал да разгледам по-обстойно страха като движеща сила в обществените отношения,  както и като блокиращ механизъм. Тук засегнах само някои от тези теми. Ще съм доволен, ако коментиращите посочат и други аспекти, за които не съм се сетил.

Пък да видим до къде ще стигнем.

Заключение .Според Изкуствения интелект, редактиращ това мое писание трябва да вървя към обобщение и финализирането му, ако не искам да загубя и малкото читатели, които биха го прочели. Затова да обобщим. Страхът, който ни е даден от някакви закони, природни или божий, от едно съвсем естествено и биологично оправдано чувство прераства в много и най-различни форми, породени от сложните отношения в обществото. Дали е преодолим, или не е, това в крайна сметка не е толкова важно, защото дълбоко атавистичния му характер не предполага, че може лесно да се контролира. До голяма степен той е личностна категория. Но ако държим все още да се наричаме „разумни хора“ и да не отстъпваме тая палма на машините ние трябва да продължим да го изучаваме, да се стремим да го разбираме и да показваме неговия многообразен характер на бъдещите поколения. И за да завърша ще ви кажа да не се боите да се страхувате.