Бягство или преход?
БЯГСТВО ИЛИ ПРЕХОД?
Повод за настоящите разсъждения ми даде следното твърдение–упрек, прочетено в интернетски форум: Филмите са бягство от реалността. Да, гледането на игрален филм, както и четенето на художествена литература (в частност проза), представлява откъсване от действителността, в която сме повече или по-малко активни участници. Но не е ли също такова откъсване – макар и в по-друг смисъл – гледането на добилите популярност у нас напоследък реалити шоута? (Естествено, като се изключат евентуалните коментари на зрителите на живо по телевизията.) Нали и в този случай е налице повишен интерес към съдбите на хора, които почти сигурно не познаваме лично и с които не общуваме непосредствено, т.е. не присъстват в “нашата” действителност? Ако и да са реално съществуващи, а не измислени като филмовите и литературните персонажи.
Всъщност идеше реч за бягството от действителността. Смятам, че употребяването на това понятие е уместно само тогава, когато откъсването е обусловено от неудовлетвореност на индивида от статуквото и желание за постигане на по-комфортно зa него психическо състояние. Иначе – когато мотивите се свеждат до просто любопитство, стремеж към разнообразие, познание, естетическа наслада и т.п. – не следва да се говори за бягство.
Въпросът става още по-спорен, ако се вземе предвид и становището на езотериката. Според нея съществуват едновременно множество светове, всеки от тях отличаващ се с различен брой измерения и различно качество на енергията, и всеки толкова действителен, колкото и останалите. Реалността на по-горните, по-многоизмерни светове е факт за малцината живеещи сега в най-долния, триизмерен материален свят и притежаващи необходимите допълнителни сетива освен известните пет. За тези хора “фантазиите” и “халюцинациите” им – както ги наричат неразбиращите и/или недоброжелателните – представляват преди всичко преход от една действителност в друга. Разбира се, този особен преход също може да бъде бягство – ако се извършва поради посочените неудовлетвореност от съществуващото положение и стремеж към психически комфорт.
Конкретно за произведенията на изкуството, притежаващи сюжет (игрални филми, пиеси, романи, повести и пр.), нещата съгласно окултната теория стоят по следния начин: в обособена област от менталния свят се натрупват всички мисли и чувства, отнасящи се до дадено произведение, сътворено някога на земята – както за древногръцките трагедии, така и за “одите” на придворните стихоплетци на някой тоталитарен диктатор. Иначе казано, там се оформя егрегорът на произведението, който в известен смисъл живее собствен, реален живот, като постоянно се подхранва от пристигащите мислоформи и въздейства обратно върху изпращащите ги хора. За способните да виждат тези двупосочни енергийни потоци гледането напр. на “Амаркорд” на Фелини и размишляването (несъмнено емоционално обагрено) върху филма е също толкова действително, колкото и друсането и блъскането в претъпкания автобус на път за работа. Обобщено, винаги се осъществява преход от една реалност в друга, а бягството представлява частен случай от него.
Ако се приеме тезата ми относно критерия за разграничаване на частното от общото, би било интересно, струва ми се, да се разбере какъв е относителният дял на бягащите от действителността според начина на извършване на това бягство – от алкохола и наркотиците през филмите и романите до медитацията. Но такова изследване е работа за статистиците.
© Атанас Димитров All rights reserved.
Яворе, аз наистина съм малка и сигурно просто не мога да разбера. Истината е, че в днешно време, ако един филм не е пълен с убийства и т.н. ..., веднага му се лепва етикета "Боза". Но за детските филми не съм съгласна. Някой от тях имат толкова дълбок смисъл, че могат да накарат по-възрастните да се замислят много сериозно върху някои глобални проблеми, върху човешките отношения. Говоря ти не за онези сериини щуротии по някоя пропаднала кабелна, а за филмчетата на Walt Disney. 