Бях продадена, изтъргувана. Затова чаках.
Бях продадена, изтъргувана. Затова чаках.
Имахме уговорка. Устна. Знаех си, че трябваше да я скрепим и по друг начин. Кръвно например - като братя. Пасувах. И без това не му беше чиста работата, само главоболие докарваше... Кому беше нужно да се забърквам?!? Но имах ли избор? Много ми се искаше да каже "да", да излъжа, да се престоря на недоразбрала, но истината беше, че преди 10 години ми го бяха насадили. Сделката била замислена още с моето зачеване или ако трябва да бъдем по-конкретни, с определянето на пола ми. Бях продадена, изтъргувана. Затова чаках. А и какво друго можех да направя? Има моменти в живота ти, които можеш да промениш. Можеш да подредиш доминото така, че да не падне. Но сега и да пада, и да не пада, нямаше никакво отношение. Колко още? Това чакане ме изнервяше, влудяваше... Обикновено беше точен. Не до последната минута, но все пак държеше на думата си. Рядко подраняваше. Разбира се, случвало се е, но да ви кажа честно, аз не обичах. Навреме. Това е всичко, което исках от него - да дойде навреме. И да си тръгне. О, да! Това не мога да не му го призная - обичах го, защото беше точен. Но го обичах и защото знаеше кога да си тръгне. Една седмица и нито ден повече. Иначе рядко закъсняваше. Умееше да ме закове за леглото календарно. Не обичах срещите си с него. Минаваха болезнено. През повечето време дори не се усещаше присъствието му. Но той знаеше как да напомни за съществуването си. Правеше го някак драматично и подмолно, плавно, за да го забравиш, а после... Ах, как го мразех! И накрая се отказвах да до чакам. Да идва. Ако ще. Но винаги идваше. Дойде ми и този месец.
© Ели All rights reserved.
