Целта на научното мислене е да види общото в частното и вечното в преходното. А. Уайтхед

Едно от нещата, които ни отличават от животните е научното мислене. Ние имаме възможността да анализираме, да си представяме, да виждаме нещата в действие и да предвиждаме тяхното бъдеще. Животните нямат това умение. Те не могат да мислят и да видят себе си отстрани. Това е основно правило в логиката (наука за формите на мислене и за науките изобщо). Като твърдя това се опитвам да отбележа колко голяма е важността на научното мислене. Без него човешката цивилизация не би била толкова развита. Благодарение на него хората успяват да облекчат битието си и да се обогатяват със знания за обкръжаващата ги среда. Въпреки, че го притежават, много хора не успяват да впрегнат научното мислене за изпълнението на някакви значими цели. То е закърняло при по-голяма част от човешката нация. Ако искаме да си го върнем, трябва преди всичко да вникнем в неговата същност – “да вижда общото в частното и вечното в преходното. ”

Отново ще прибегнем до логиката, за да дефинираме понятията общо и частно. Когато имаме понятие валидно за няколко обекта, ние го определяме като общо. За колкото повече неща се отнася, толкова по-голям е обемът му. Когато добавяме още информация към това понятие, неговото съдържание става по-голямо. Понятието се отнася за все по-малко обекти, докато накрая не остане само един. Тогава то е частно.

Вечни са нещата, които не се променят никога, а преходни са онези, които са в процес на промяна.

Едно от основните предназначения на научното мислене е изготвянето на план за извличане на достоверно знание. Това включва избирането на предмета и методите за изследването му.

Ще вземем за пример закона на Ом, който е бил изведен експериментално. Знаело се е, че когато има напрежение в краищата на метален проводник, по него протича ток. Това е обща информация, защото се отнася за всякакви метални проводници. Тя се нуждае от конкретизиране, за да бъде полезна. Поради тази причина Ом решава да изведе зависимост между тока и напрежението. Това е предметът на неговото изследване. Той определя метода като си избира подходящ метален проводник, а също и уреди, чрез които да измерва напрежението и тока.Ом провежда опита си като засича стойностите на тока при определени стойности на напрежението.

Накрая той обработва събраните данни. Закръглява по подходящ начин числата, които е получил (измервателните му уреди имат допустима грешка) и си чертае графика. Така Ом разбира, че съотношението между напрежението и тока се запазва. В последствие се установява, че при друг метален проводник то е различно. Така се въвежда величината съпротивление, която е индивидуална за всеки проводник. Оформя се законът на Ом – токът е равен на напрежението разделено на съпротивлението. В този закон има повече информация за тока и напрежението, отколкото се е знаело преди извеждането му. Заместването в него с конкретни числови стойности (увеличаване на съдържанието) ни позволява да получим информация за стойността на величината, която не знаем. Затова експерименталното откриване на закона на Ом е добър пример как чрез научното мислене човек се придвижва от общото към частното.

Информацията, в която и да е научна област, освен че е достоверна и подбрана по смисъл, има свойството да не се променя. Това е нужно, защото между всички факти в дадена наука са прокарани логически връзки. Чрез тях ние постоянно надстрояваме знанието, което имаме и го увеличаваме. Всеки следващ факт се крепи на друг и съответно рухва, ако подкрепящият факт изчезне или се промени.

Ще дам пример със строежа на къща – процес, който доста наподобява създаването на наука. Къщата, като всяка друга сграда се строи от долу на горе. Най-напред е първият етаж, а след това е всеки следващ. От материала и конструкцията може да се определи максималният брой етажи. Ако го надвишим, къщата ще рухне. Резултат ще е същия и ако стените от бетон на първия етаж внезапно станат гипсови. Причината ще е в това, че носещите стени изведнъж са се оказали слаби. От друга страна, къщата не би се срутила ако само стените на горния етаж станат гипсови. Тогава обаче няма да имаме възможността да създаваме още и още нови етажи.

По същия начин са свързани отделните факти във всяка наука. Промяната на един от тях може да означава, че цялото знание, което имаме, е грешно. Ако фактът не е толкова основен и значим, той може да не навреди на останалото, но определено ще ни попречи да се сдобием с ново знание. Затова когато с помощта на научното мислене, правим някакъв извод, трябва да сме сигурни, че предпоставките за него не се променят. Работата на учения е в това, подобно на архитект, който създава проект за някаква сграда, той да избира непроменящо се (вечно) знание, с което да работи. В противен случай, ученият ще има нещастието да започва създаването на науката отначало при всеки свой експеримент.

Пример за вечно знание са зависимостите. Те фигурират във всяка наука и работата им е да показват връзките между величини, обекти и понятия. Във всяка наука има зависимости, които са основни и други, които произтичат от тях. Например, в химията основна е Менделеевата таблица. Всеки химичен елемент си има място в нея определено от двата други до него (зависимо е от тях). Подреждането по начало е било според атомната маса на химичните елементи, но впоследствие се установява, че то показва химичните им свойства, броя на електроните в последния им електронен слой и още други характеристики. Това е пример как чрез установяването на една зависимост се открива нова информация, която следва от нея. Също така се вижда, че колкото по-основна е една зависимост, толкова повече неща следват от нея и това я прави по-важна за съответната наука. В математиката и по-специално в Евклидовата геометрия, основополагащи са аксиомите, че през всяка точка могат да се прекарат безкрайно много прави и всяка права може да се дефинира с две точки. Основни за раздела от физиката, който наричаме механика, са трите закона на Нютон.

Има неща, които са по-постоянни дори от зависимостите и това е заложено в самото им наименование. Става дума за константите (от гр. постоянен). Те са числа с определена размерност, които никога не променят стойността си. Константите участват в зависимостите и помагат да се изразява връзката между две или повече величини. Тъй като величините могат да имат най-разнообразни стойности, е уместно да се каже, че константите представляват нещо вечно насред преходното. Това се вижда още от процеса на извеждането им. То е експериментален, защото често константите са толкова основни, че няма нещо, от което да следват. За определянето им най-напред се установява, че в някаква зависимост има константа. За да се уверим, че това, което сме намерили наистина е постоянно и за да изчислим стойността му с по-голяма точност, трябва да започнем да променяме стойностите на всяка една от величините. Така ще покажем, че това, което смятаме за константа не зависи от никоя величина. Така демонстрираме как от преходното (величини) се ражда вечното (константи).

Вече го споменах, но ще уточня – константите и зависимостите не се променят в каквито и да е ситуации. Разбира се, те са приложими само при определени условия. Обаче това, че не разполагаме с някакъв флуид, за да демонстрираме архимедовата сила, съвсем не означава, че тя не съществува или начинът за измерването й се е променил. Може да се движим с хиляди километри в секунда или да се намираме до хоризонта на събитията на някоя черна дупка, но скоростта на светлината (константа) и законът на Ом (зависимост) ще си останат същите. Ние разполагаме с безкраен набор от частни ситуации и това ни позволява да твърдим, че издирването на общовалидни зависимости и константи (основен предмет на всяка наука и цел на научното мислене) всъщност е търсене на общото в частното.

Вече дадохме много примери за това как стъпка по стъпка, с помощта на научното мислене, се създава наука. Чрез него проверяваме предположения, извеждаме ново знание или добавяме точност към това, което сме научили. Научното мислене се оказва съвкупност от умения за практическо мислене, анализиране, планиране, установяване. Чрез него подбираме, обработваме и подреждаме знанията си. Несъмнено, то е толкова важно, колкото са четките и боите за един художник. Без тях, той би могъл единствено да нанесе бледия контур на образи, които не могат да бъдат картина, преди да получат цвят. По този начин и научното мислене, ни помага не просто да събираме информация, но и да я разбираме. Чрез него ние научаваме само това, което е смислено и приложимо. Ние разширяваме нашия светоглед, но без да се задръстваме с излишна информация. Благодарение на научното мислене, ние обръщаме внимание предимно на онези неща, които са общи в частното и вечни в преходното.