Черно-бяло

Светът в черно и бяло – „за” и „против”

Присъщо за хората е да противопоставят нещата. Черното и бялото са крайните цветове в палитрата – най-тъмният сред тъмните и най-светлият сред светлите, а основен човешки порив е стремежът към „най”. По някакъв личен субективен критерий се дават оценки на нещата – едно е по-скоро черно, а друго – бяло, и след това несправедливо разпределение, на базата на него, идва ред на ново – „за” и „против”. Получава ли одобрение този черно – бял свят?

         Днес е дошло времето на цветните телевизори, цветните мечти и цветните (или поне оцветени) хора. Обаче и тези разноцветни световни прояви имат противници, които ще кажат на черното бяло. Но пък черно-белите филми, черниат панталон и бялата риза, черно-белите клавиши на пианото са класика. А малцина са „против” класиката. Така че въпросът би бил по-лесен, ако гласеше: „Светът в черно или бяло?”

Както за съжаление обаче звучи добре познатото клише (то не случайно е такова, има си заслуги, за да се издигне толкова): „Нищо не е само черно или само бяло.” Та щом дори нищото не е едноцветно, какво остава за света?!

Но него много хора го виждат едноцветен – черен. Тези хора страдат от заболяване, подобно на далтонизма – песимизъм. Болните непрекъснато търсят негативи във всичко, успешно ги откриват (защото съществуват) и им изглеждат до няколко пъти по-големи в сравнение с техния реален размер. Тези черногледци същевременно са „против” всяка черна прашинка, която за тях е цяла канара. Антагоничното заболяване – оптимизъм, все още не е достатъчно добре изследвано от научната медицина, защото случаите се срещат толкова рядко, колкото и белите лястовици. При лечението на тези две болести специалистите се водят от максимата: „Нещата не са нито толкова бели, нито толкова черни, колкото изглеждат!”

Всеки, който не страда от горепосочените заболявания, би се съгласил, че в калейдоскопа на живота и света съществуват безброй цветове с техните нюанси и оттенъци. Едни по-близо до черното, други – до бялото. Пъстрия и шарен свят едва ли го интересуват одобрението и неодобрението. Разноцветните му краски продължават да го правят интересен и различен.