Четата на Таньо войвода: път от саможертва към свобода

2006 г.

Четата на Таньо войвода: път от саможертва към свобода

„Походът по пътя на четата на Таньо войвода

е израз на патриотизъм и съпричастие с

добродетелите на българския народ.

Той допринася за популяризирането на

втория революционен отряд в помощ на

Априлското въстание и излизането му

от Ботевата чета.”

Две антени от два върха на българската история – Околчица и Керчан баир!

Две височини, свързани с две юнашки безсмъртия – Ботев и Таньо войвода!

Ние живеем в един свят, за който знаем много малко неща, но тези, които знаем, за нас са огромни открития. За да достигнем до тях, ние сме подпомогнати от редица очерци и паметници на културата.

Както някой археолог може да си представи изгубен град по няколко камъка, така и аз се опитвам по дадената ми информация да разбера: пътя от саможертвата към свободата на четата на Таньо войвода. За да може четата да просъществува дълго и да пожъне успехи, трябва да има отговорен, силен и храбър по душа войвода. Сливенският революционер (беглец от Диарбекир) Таньо Стоянов Куртев отговаря на тези условия. Както всяка история логично започва отначало, така и моята би трябвало да има такова. Таньо бил прекарал зимата на 1875-76 г. в Турномагурели като същевременно подготвял своя малка чета и събирал пари за оръжие.

Е, отначало е било трудно, нещо като да искаш да си купиш захарна пръчка, но да нямаш средства за целта, въпреки че много ти се иска. Но свободата за българите не може да се сравнява с една сладка пръчка, а с много труд, лишения, упоритост и постоянство.

Идеята за свободата е свързана с непокорния български дух, който е в непрестанно противоречие с наложените му окови от поробителите. Едно унижение човек може да изтърпи. Но с 5 столетия цял народ не може да се примири. Таньо войвода и четата му избират пътя на саможертвата към свободата пред еднообразното ежедневие на раята и наложените сурови наказания на времето, в което са – в защита на българското и българите. Може би такава е била съдбата им. Да дадат живота си за благото на събратята си, за да може „българска майка юнашка” да ражда децата си в свободна страна.

На всеки се е случвало да бъде поставен пред дилема. Да поиска да вземе правилното решение не само за себе си, но и за хората, които обича. Тогава изборът на революционерите се е оказал „лесен”, защото „сърце мъжко не трае да гледа турчин, че бесней над бащино му огнище”, защото едно е да подтискаш желанията и копнежите си за свобода, а друго е да полетиш на крилете на надеждата на Йовковата бяла лястовица и да се рееш свободно. Да, ама не! Труден е животът на четниците. Четата минава през ред изпитания и губи много от членовете си, само за да изпълни едничкия завет на загиналите преди тях – живот в свобода, а не в робство.

Таньо войвода е ценен кадър в българската история. За него и песни се пеят:

Таньова мама думаше:

- Таньо льо, синко Таньо льо,...

Ежегодният поход по стъпките на Таньо войвода и неговата чета завършва с посвещението на величавата 5 метрова бронзова фигура на Таньо войвода, размахал в гневна стихия страшния си ятаган и в предсмъртна схватка разтворил ръце като разпятие, готов сякаш да прегърне цялата земя.

Шестнадесет метровия обелиск е отправил каменна стрела в небето, като антена, съзвучна с антената – кръст на Околчица.

Моята история завърши, но историята за Таньо войвода и неговата чета няма да бъде завършена, защото тя винаги ще е сред нас.