Човек живее в робство, но не го забелязва, a понякога го обича
(есе)
Откакто съществува човечеството, има водещи фигури, които определят живота на останалите. Човек не се замисля, че е зависим и подвластен на околните - социална среда, общество. Макар и да не забелязваме, всеки оставя следа в нашето съзнание, която се отразява на психиката и живота ни. Понякога това е светла личност, която допринася за развитието ни и ние печелим от това влияние, но понякога губим себе си. Често сме щастливи, че има кого да следваме, кауза, за която да се борим. А ако това не е нашата кауза? Тогава не можем да изразим себе си и това съществуване ни превръща в роби, неспособни да придадат индивидуалност на своята личност. От най-ранни години семейство, близки и приятели очакват детето да изпълнява техните молби, заповеди, желания, всичко, което му се каже без да противоречи. И малкият човек е щастлив, защото "всички обичат послушното дете". После се намесва училището. То налага своите правила и норми, к ...