“Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови” – Жан Жак Русо
Свободата е нещото, което по начало се полага на всички ни. Всеки човек се ражда свободен по закон и повечето от нас остават такива до края на живота си. Хората, които са били преди нас, са се борили за свободата още от незапомнени времена. Народите са се опитвали да се освободят от обсадата на други народи, робите се опитвали да избягат, много граждани се опитвали да постигнат свобода на словото.
В днешно време всичко това не само е достигнато, но и надминато, няма вече робство, медиите са достигнали пълна свобода. По телевизията можеш да видиш всичко, както и във вестниците, и разбира се и в интернет, който добива все по-голяма и по-голяма свобода.
От такава гледна точка хората, с изключение разбира се, на затворниците, но не пълно, защото и до тях достигат медиите, са свободни да направят каквото си искат. Свободата е достигната напълно.
Но дали това наистина е така? Известният философ Жан Жак Русо е казал “Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови” и е бил прав. Въпреки че човек е достигнал всички тези неща относно свободата, той все още не се чувства напълно свободен. Човекът е “прикован” от своето ежедневие, работата, семейството си. Те обгръщат почти всичкото време, което има и лека полека изпиват силите му. Един човек, който има блестяща кариера и семейство, на което държи, не може просто да щракне с пръсти и да е свободен от тях. И въпреки че на практика той е свободен, той е и един вид прикован от отговорностите и ограниченията, които му се налагат по един или друг начин в определени моменти.
Този човек е отговорен пред работодателите си, да си свърши навреме работата, пред семейството си, да се грижи за него, пред държавата, да си плаща данъците, защото иначе ще бъде преследван като престъпник и свободата ще му бъде отнета.
Всички тези неща карат човек да се чувства “отговорен” и въпреки че на теория той е свободен, на практика това не е така. Свободата, която му е дадена по рождение, е отнета по-късно от всичките норми и задължения, които му се налагат от живота…
© Теодора Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
blagodarq
-
Я, тук има диалог! Поздравления, младежи
Чак ми се прищя и аз да се включа
Една от другите гледни точки за свободата е страха. Колкото и да е парадоксално, има хора, които откровено се плашат от свободата си. Защото тя, освен всичко останало, означава, че трябва сам да вземаш решения за това и онова. Е, естествено, и да носиш отговорността за последствията от своите решения. Та исках да споделя и този аспект.
Поздрави от мен! -
няма проблем.всеки си има мнение и коментарите са за това да го изрази
-
Да, трябва да се уважаваме(но не в пиянския смисъл). Ако съм бил краен и си се почувствала засегната от предишния ми коментар, имаш извинението ми.
-
възможно е, не казвам, че моята теза е единствената вярна. защото в литературата нещата винаги могат да бъдат разтълкувани по различен начин от различните хора, за това уважавам и твоето мнение, което също в случая, доста логично
-
Не съм съгласен с това . Жан-Жак Русо е казал "крилатата" си фраза , защото е бил просто едно отхвърлено от обществото момченце , а собствените му съграждани са се топлили с неговата "Емил" (съвсем буквално са се топлили) . Убеден съм , че той не е искал да каже това (ти не си го разбрала правилно) , но ще коментирам и твоята теза . Ако ги нямаше всички отговорности и ограничения , щяхме да сме свободни , като маймуните , от които сме еволюирали . В България си имаме дума за това - "свободия" и тя не е синоним на " свобода " ...
-
Теди, браво и от мене!
-
мерси мерси
-
Браво!Невероятно правдиво.
-
браво
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
