“Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови” – Жан Жак Русо
Свободата е нещото, което по начало се полага на всички ни. Всеки човек се ражда свободен по закон и повечето от нас остават такива до края на живота си. Хората, които са били преди нас, са се борили за свободата още от незапомнени времена. Народите са се опитвали да се освободят от обсадата на други народи, робите се опитвали да избягат, много граждани се опитвали да постигнат свобода на словото.
В днешно време всичко това не само е достигнато, но и надминато, няма вече робство, медиите са достигнали пълна свобода. По телевизията можеш да видиш всичко, както и във вестниците, и разбира се и в интернет, който добива все по-голяма и по-голяма свобода.
От такава гледна точка хората, с изключение разбира се, на затворниците, но не пълно, защото и до тях достигат медиите, са свободни да направят каквото си искат. Свободата е достигната напълно.
Но дали това наистина е така? Известният философ Жан Жак Русо е казал “Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови” и е бил прав. Въпреки че човек е достигнал всички тези неща относно свободата, той все още не се чувства напълно свободен. Човекът е “прикован” от своето ежедневие, работата, семейството си. Те обгръщат почти всичкото време, което има и лека полека изпиват силите му. Един човек, който има блестяща кариера и семейство, на което държи, не може просто да щракне с пръсти и да е свободен от тях. И въпреки че на практика той е свободен, той е и един вид прикован от отговорностите и ограниченията, които му се налагат по един или друг начин в определени моменти.
Този човек е отговорен пред работодателите си, да си свърши навреме работата, пред семейството си, да се грижи за него, пред държавата, да си плаща данъците, защото иначе ще бъде преследван като престъпник и свободата ще му бъде отнета.
Всички тези неща карат човек да се чувства “отговорен” и въпреки че на теория той е свободен, на практика това не е така. Свободата, която му е дадена по рождение, е отнета по-късно от всичките норми и задължения, които му се налагат от живота…
© Теодора Петрова All rights reserved.
