Човекът между призванието и признанието

Кое е по-важното- да правиш това, което ти харесва или да правиш нещо, за което ще бъдеш похвален? Когато си търсиш работа, заплащането е нещо, което дълбоко те интересува. Дали ще избереш да поправяш часовници, защото това ти доставя удоволствие, защото те успокоява и зарежда с настроение, но не е добре заплатено, или ще приемеш да работиш в телевизията, за да си материално осигурен? Когато зададох тези въпроси на моя приятелка, тя беше убедена, че преследването и осъществяването на мечтата е по-важно, независимо от материалната гледна точка, защото парите не те правят щастлив, и ако правиш нещо, което не ти харесва няма как да бъдеш щастлив. А след като работата ти доставя удоволствие, парите и признанието са без значение.
 Аз не мисля така. Попитах я дали ще е по-щастлива, мъчейки се да преживява някак си поправяйки часовници, или ще се чувства по-добре работейки в телевизията, изкарвайки достатъчно пари да задоволява потребностите си? Тя продължаваше да защитава твърденията си, убеждавайки ме, че не си заслужава заради пари да загърбвам мечтата си, защото ще се чувствам непълноценна и нещастна. Опровергах я, казвайки й, че по-нещастна бих се чувствала ако преживявам едвам, чудейки се от как ще намеря пари за учебници на децата си. Добавих, че ако не заради мен, то поне заради тях да работя в телевизията, където няма да се занимавам с призванието си, но ще осигуря спокоен живот не само за мен, но и за цялото си семейство. Нарекох нейната теза егоистична, а тя каза че съм материалистка! Двете направихме своя избор- приятелката ми избра призванието, а аз-признанието. За нея преследването на мечтата й е по-важно, от потупването по рамото и сигурния живот, който аз предпочитам. Двете ще сме щастливи, но по различен начин. Решихме, че и двете имаме право, че всеки човек избира как да устрои живота си. Най- добрия, но и най-трудно постижим изход е да съумее да съчетае работата с хобито си. Може би малкото хора, които са успели да го постигнат са истински щастливи.
 За малкия житейски опит, който имам, не мога да дам най-правилната  и обективна преценка, но се надявам когато дойде времето да застана между призванието и признанието, да направя най-правилния избор за който в последствие да не съжалявам.
Все пак живота е риск. Всеки сам преценява колко голям да е рискът. В живота има както отлични гмурци, така и отлични алпинисти.