Чувствал ли си се така?
Най-трудно е да приемеш това,
че на някой не си нужен, че за някой си излишен,
че на някой не му трябваш ти, за да грейне усмивката на лицето му...
Че на някой не му пука...
Трудно е и боли... някак си се чувстваш предаден, а предателят не се признава за такъв... Чувстваш се изоставен, но от кого?
По-скоро ти предаде себе си и няма други виновни...
Само ти го виждаш различно и безотказно се лъжеш, че си невинен за разбитото ти сърце, но ако се вгледаш
по-добре, ще разбереш, че всъщност ти си причиняваш всичко това... Огледай се, няма други виновни.
На човек му трябва малко, за да захапе въдицата, а после осъзнава, че от лъскавата кукичка боли и иска да я пусне, но не успява, тя здраво се е вкопчила в него и вместо да се пуска, се задълбава още повече във вече ужасяващата рана... Изглеждаше красива, нали, толкова лъскава и привлекателна, а само колко боли от нея.
Така и аз на нея се раних. Болеше, признавам. Болеше адски много.
И още боли, раната заздравя, но ти поддържаш все още болката в нея... Сега трудно се доверявам на другите кукички, за какво са ми толкова лъскави... толкова хубави, веднъж се опарих и от страх да не го сторя пак, спрях да вярвам...
А да загубиш своята вяра, означава да загубиш самия себе си... Да загубиш пътищата си и целите си... да забравиш какъв си бил и въпреки всичко отчаяно да вървиш напред, но без посока...
Така може би съм загубила и принца, който не е блестял просто за да ме измами, а за да ме спечели... Искал ме е може би, но не е видял онази в мен, която е трябвало да види... просто е видял онази, която някога, вече наранена, е способна да бъде всичко, но само не и себе си...
Онази, която е изгубила вярата си и следва мечтите на другите, за да има и своя мечта.. .
Онази, която се надява, но и също така онази, която вътрешно знае, че надеждата е последното, което и остана... Онази, която те обичаше, и някак си напук на всичко, не спира да го прави... е тази, която всъщност сега стои пред теб!
© Ивелина Господинова All rights reserved.
