Понякога дори най-малкото нещо може да те направи щастлив, а точно за това копнее моята душа. От нещо истинско и оставящо прекрасен спомен в съзнанието. Всеки изминал ден минава толкова бавно, като в чакалнята на гара, в която влакът закъснява, или пък идват само чужди влакове. Понякога колко малко му трябва на човек, за да отвори сърцето и душата си  към живота, към това, което му дава силата да върви напред. Всеки ден се лутам из опустелите улици и не мога да разбера коя съм всъщност аз  и какво искам от живота. Минава ден, минава нощ и очи не затварям, защото чувствам някаква липса вътре в мен. Сякаш някой е изкопчил нещо от мен  и се чувствам празна и изгубена. Дори усмивката, която нося всеки ден на лицето ми, е фалшива, тя не е истинска. Но вярвам, че ще дойде денят, в който ще грея като ясно слънце, усмихнало се над полени.