Да хвърлим картата за пътя...
Когато реша да направя нещо, се старая добре да го обмисля, и тогава да предприема каквото и да било. Или пък да не предприемам нищо, ако мислите ми стигнат до такъв изход, какъвто не искам. Разбира се, че може нещата да тръгнат в друга посока, но аз залагам (залагах) на сигурността. Мисля си, какво ли щеше да стане с живота ми, ако бях взела други решения?
Откакто се помня, винаги тренирам нещо, спортувам. И така в 6 (или 7 беше!) клас треньорът ми искаше да влизам в спортното училище. „Голяма” спортистка щяло да стане от мен! Ами ако не стана? Какво щях да правя? Освен това не влизаше в плановете ми. „Знаех”, че искам да уча... след гимназия. Планът беше такъв: да завърша средно, след това висше. А в спортното нямаше нужната подготовка. И... продължих да тренирам повече за удоволствие.
Когато „изкласих”, гаджето ми искаше да се... женим. Чудесно! Но какво ме очакваше след това? Брак, деца... Ами планът ми? Не, не можех да се отклоня. И продължих. Понякога си мисля, че всичко това е като едно пътуване. И винаги имам карта, по която се движа. Трябва да стигна до точка А; познат ми е пътя през точка Б и макар през точка В да е по-пряко, не тръгвам, защото не зная какво ме очаква... И така пътувам, поглеждам картата и дори някоя стрелка да ми се набие на очи, подминавам, защото това може да е „черен път”...
Дойде моментът, когато в живота ми се появи табела „мъж на живота”. Дали?! Но това много ме разтърси; „пътят” беше много опасен. Пътуването ми не трая дълго. Не бях готова и убедена, че трябва... Не беше „правилната” посока... Уви... Върнах се на магистралата и продължих, спомняйки си отклонението – с много въпроси. И странни отговори. Но решена да избягвам, доколкото е възможно, отклоненията. Продължих по плана. Точка след точка...
И ако онази табела беше просто „мъж”, следващата беше „ЛЮБОВ” – НА РАЗСТОЯНИЕ: „ТОЙ” Нямаше сигурност, не беше точка от плана, не го виждах на картата. Криеше ли опасности? – да; щях ли да съм наранена? – може би; трябваше ли да се откажа? - хм... Не знаех какво ме очакваше, просто реших да хвърля картата за пътя...
... И да предприема най-вълнуващото пътешествие...
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вилдан, Александър, Георги, Димитър, Нели, Илияна, обичам да задавам въпроси! Благодаря за споделените мнения! Поздрави!
-
Най-истинската карта е тази, начертана в сърцето ни. С нея винаги стигаш където искаш, макар и да не трябва. Поздравления! Харесват ми твоите размисли. Поздрав!
-
Естествено, че не можеш да се застраховаш къде точно ще попаднеш.. Но може и да уцелиш .. Например точка Шантавелия е много приятно място.. Или в точка Задушевна .. Така , че да мислим позитивно...И ако на подсъзнателно ниво търсим оптимистичен вариант от безкартовата траектория.. може и да се получи интересен маршрут... Другият вариант е да намериш забавното дори в точка Разочарование.
-
ПЪТЯТ Е САМО ЗА ВЪРВЕНЕ ЗА ДА СТИГНЕШ НЯКЪДЕ ТИ ТРЯБВА ПЛАН!
Въпроса е там какво искаш ?Да вървиш ,или да стигнеш!Поздрави за куража! -
следвай вътрешната карта...
-
Табелите са измамни,
мислите и чувствата-също!
ЛЮБОВТА Е ПЪТЯ!
Само чрез Любов вървим по пътя
към ИСТИНАТА! -
Интересно пишеш, Мария! Есето ти поражда размисли!
-
Нели, Дими, Яна, Дими, благодаря за споделените мнения! Поздрави!
-
В живота по-често стъпваме на "чурук" отколкото на сигурно място.Захвъляй "картата"едва ли вече е актуална.Пътища много, отклонения също..С малко повече късмет всичко се нарежда.Весел ден и поздравления и от мен.Дими
-
Поздрав!Вълнуващо!
-
С карта е най -сигурно..Но ако имаш смелостта само за миг да я захвърлиш и да предприемеш пътешествие... От точка Задължителна до Точка Неочаквана.. Вълнуващо!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
