Mar 20, 2011, 12:57 PM

Да опазим живота си - да застанем срежу дрогата 

  Essays » Students
3245 0 3
2 мин reading

   Много често във всекидневието си, ние се запознаваме с различни теми, свързани с наркотиците - слушайки музика, гледайки телевизия или просто ровейки се в Интернет. Но дали, когато попаднем на една подобна статия, ние възприемаме сериозно написаното в нея? Или може би го възприемаме от наша собствена гледна точка?

Тези въпроси са изключително интересни за онзи, който има желанието да намери отговорите им.

  Наркотичните вещества са изключително вредни за всички нас. Някой, пробвайки веднъж, става зависим от тях, а това нарушава здравословния му начин на живот. Различаваме два вида зависимост - физиологична и психологична. При физиологичната зависимост има създаване на невроадаптивна промяна. При нея, след като поемем обичайната доза наркотично вещество, ние значително увреждаме функционирането на организма си. При втория вид, психологичната, ние имаме необходимост от това да употребим веществото във връзка с желанието ни да се освободим от неприятни психични състояния или да се отдадем на удоволствието. Тези две неща предизвикват абстиненцията. Тя обхваща комплекс от поведенчески и физиологични симптоми, появяващи се при намаляване на количеството вещество в кръвта. Симптомите на абстиненцията са лошо самочувствие, нарушаване на съня, агресивност, дори депресия. Тези признаци са нещо изключително неприятно и затова по-добре е да се постараем да ги избегнем. Двеста хиляди човешки живота са отнели наркотиците между 2001 и 2003 година, 185 милиона души са посегнали към тях поне веднъж през последния период. Това сочи Годишният Световен доклад на ООН.

   Всеки зависим човек се стреми да удължи периода на приятното преживяване колкото се може по-дълго. Той прави това под въздействието на дрогата. Много често човекът в това състояние прибягва до веществото много често, дори съзнавайки, че изходът от него може да бъде фатален - смърт или болезнено лечение. Колкото повече зависимостта към веществото се увеличава, толкова интересът към жизнено важните позитивни стимули (храна,сън) намалява.

   Никога не съм пробвала и не смятам да пробвам. В живота има толкаво хубави и съществени неща. Не смятам, че за да си щастлив, трябва да си под влиянието на нещо, което така или иначе ще те отклони от правилния път. Няма да пробвам, защото предпочитам да измина трудния път към истинското щастие, отколкото лесния, доколкото може да се нарече лесен, път към еуфорията. Животът за мен е едно голямо предизвикателство и ще го живея реално и истински.

Защото смелите, силните и самостоятелните хора намират възможност да изявят себе си без помощта на наркотиците!

 

Човек не може да упорства докрай във въздържанието си

ако преди това не е бил крайно невъздържан...

Иначе, щом изкушението се изпречи пред него, той няма да му устои.

Робърт Хайнлайн

(американски писател)

 

   Човек трябва да е живял без лишения, за да може той да устои на изкушението. Защото, когато си лишен от нещо, което ти е нужно за даден период от време, възможността да бъдеш изкушен е много по-голяма.

  Наркотиците представляват важна физическа, психическа и социално опасност. Нека опазим живота си - да застанем срещу дрогата!

 

 

Писано за час по Психология - 9 клас

21-во СОУ "Христо Ботев", София

© Ива All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мария, след като за Вас това е начин за преодоляване на болката, това е нещо обяснимо. Съжалявам за случилото се. Докато човек вярва, всичко в живота е постижимо. Докато има трите християнски добродетеля, човек може много. Силата е с него.
    Нека всеки се замисли(обръщам се най-вече към учениците,защото в тази възраст всеки опитва новото) ако упетрябява наркотични вещества защо го прави - да задоволи желание, да се спаси от проблемите си или просто да се срещне с тях.
  • Аз лично смятам, че хората които употребяват наркотични вещества и са наистина здрави физически, просто не са силни психически.Те просто не могат да се справят с нещата от живота сами, а им трябва подкрепата на наркотиците.
    За случаи като този на Мария (за който наистина съжалявам) смятам, че е напълно приемливо.Така наркотиците се използват като обезболяващи, но пак не е много приятна идеята за пристрастяването.И все пак в тези случаи се налага.
  • Аз съм инвалид. През последните 10 години претърпях 4 тежки операции. Имам изуствена тазобедрена става и железа в гръбнака. Оттогава съм с непрекъснати болки, които се усилват. Опитвах много неща - физиотерапия, масажи, гимнастика - нищо не помага. От години съм на обезболяващи - отначало нестероидни, а от месеци вземам "Трамал". Това е наркотик. Предписа ми го невролог. Гледам да изкарвам с по 1 капсула от 75 мг на ден. Понякога вземам 2. Така болката горе долу се търпи, мога да ставам от леглото, да ходя до тоалетната, да се къпя и храня сама. Знам, че съм наркоманка. Но при тези обстоятелства не ми пука. Уверявам ви, иначе не бих могла да издържа. Иначе съм съгласна, че за здрави хора дрогата е глупаво самоубийство.
Random works
: ??:??