Странно нещо са човешките отношения. Странно нещо е любовта. Всеки говори толкова много за нея. Дори и тези които не са я изпитвали, дори и тези които не вярват в нея. А тя самата кара хората да губят разсъдъка си, кара хората да губят живота си. Много се е изписало и казвало за нея. Светът е пълен с клишета, афоризми, съчинения, романи за нея. Възпявана е от най дълбока древност. Пее се за красота и хармония, за вяра и уважение... за щастие. А какво става, когато ги изгубим, какво става, когато объркаме любовта със зависимостта, с гнева, с болката. Кога обичаш толкова много, че започва да те боли? Кога нараняваш толкова много че започваш да мразиш? Кога минава тънката граница и виждаш как не само нараняваш психически, но и физически. Какво става когато ти разбият сърцето, а какво става когато разбият и лицето заедно с това. Как се стигна до там никой не знае но вече не виждаш любовта в очите му, виждаш само злобата, неприязъна. Сълзи и кръв се стичат по лицето ти, но не знаеш кое от д ...