Мислейки за бъдещето, трудно ми е да си се представя в него. Просто всеки пореден път аз се питам все същия въпрос: Какво искам от живота? Каква е моята цел? Въобще имам ли цел, освен да доживея 20…
Сега съм на 17 и не искам да мисля за бъдещето! Не защото съм безотговорна или ме е страх от бъдещето, а просто се притеснявам, че, взирайки се в бъдещето, ще забравя да живея в настоящето. И един ден ще се чудя защо не мога да намеря отговора на въпроса: А какво оставих след себе си?...
Но не губя ли шансовете за добро бъдеще така? Ами не зная, надявам се вие да ми кажете… защото сега единственото, за което мога да мисля, е моето влюбено сърце. Понякога толкова много бали, че дори не мага да гледам, да дишам, да живея… без него. Но когато той е с мен, изпитвам най-голямата наслада на света, чувствам, че нямам нужда от бъдеще, искам тоя съкровен момент да продължи вечно…
Да точно така… искам вечно да съм на 17, малко луда, леко объркана, чувствителна със всяко кътче на душата си, такава, ка ...